В стаята миришеше на самотен мъжкар. Голият матрак беше застлан с карирано одеяло. Телевизор. Няколко чифта дрехи и тонове комикси по неравните полици. Маратонки, три спортни шапки с козирка, сложени една върху друга.
Не успя да открие ръкавици, а беше преровила всичко — джобовете на якето му, тоалетното казанче. Беше надникнала под матрака и под захвърлените на пода мръсни дрехи.
Държеше в ръката си ключодържателя, който бяха конфискували от Кинкъл по време на ареста му в Кентъки.
Имаше два ключа — за колата и за хотелската стая. И още два ключа неизвестно откъде. Единият очевидно беше за катинар, а другият приличаше на шперц. Сонора учудено се загледа в ключовете и се запита кои ли ключалки отваряха последните два ключа. Човекът, който би могъл да й даде отговор на този въпрос, беше мъртъв.
68
Сонора седеше на паркинга пред „Соник“ и се опитваше да реши какво не й се яде за обяд, когато телефонът иззвъня. Погледна към часовника на автомобилното табло. Да, най-вероятно бяха децата. Отдавна се бяха прибрали от училище и имаха достатъчно време, за да й хванат следите. Когато беше на тяхната възраст, разполагаше с повече свобода, отколкото сега, когато беше майка.
— Кой се обажда? Хедър или Тим?
— Здравей, мамо, аз съм — Тим. Търсиха те по телефона.
Гилейн?
— Мъж ли беше или жена?
— Жена.
От вградения в таблото микрофон се разнесе глас, който се интересуваше каква ще бъде поръчката й, Сонора вдигна стъклото на прозореца.
— Представи се като Белинда и каза, че я познаваш.
— Белинда? Не познавам никаква Белинда!
— Добре. Чао.
— Чакай! Какво още каза?
— Не е нужно да ми крещиш, нали, мамо?
— Какво каза жената?
Пауза.
— Каза да ти предам, че веднъж е била в Синсинати с Дългуча и Барти…
Дългуча и Барти? Ама, разбира се! Белинда Кинкъл — доведената сестра на Дългуча Аруба. Най-накрая се беше престрашила да проговори. Дългуча вече беше мъртъв…
Сърцето й ускори ритъма си.
— … и че тя и Дългуча са седели в колата, а Барти е влязъл в някакъв голям склад. Сградата е била тухлена — кафява и стара, с голям прозорец отпред, покрит с вестник, за да не могат хората от улицата да надничат вътре. Белинда мисли, че Барти е имал среща с човека, за когото си я разпитвала.
Третият мъж. Сонора впи нокти в дланта си.
— Каза ли къде точно се намира тази сграда?
— Не, само каза, че е голяма.
— Голяма помощ, няма що!
— О, спомена също, че е до пивоварната „Олдън“. Преди години може да е била част от пивоварната, но според жената в момента мястото е необитаемо.
— Това ли е всичко?
— Да. Обади се за твоя сметка. Някакъв проблем?
— Не, всичко е наред. Какво те накара да разговаряш с нея, Тим?
Мълчание.
— Тим?
— В затвора се запознах с едно момиче. Казваше се Белинда. Реших, че може да е тя.
— Господи! — Чудеше се как да приеме този факт. Нямаше представа.
— Мамо, не затваряй. Хедър иска да те попита дали ще й позволиш да ползва една от твоите кутии за обувки.
— За какво й е? Знаете, че си държа обувките вътре! — Една от малкото сфери в живота й, където беше успяла да внесе известен ред.
— Трябва й за Джеймс Бонд.
— Джеймс Бонд?
— Мамо, Хедър опитоми една от мишките.
69
Сонора направи кръг около паркинга пред склада. Преброи още четири коли, освен нейната. Едната изглеждаше изоставена — скоро щеше да бъде вдигната оттам, ако се съдеше по стикера, залепен на предното стъкло. Паркингът на пивоварната беше в съседство. Сонора спря колата до бордюра така, че да може спокойно да наблюдава. Белинда беше права — прозорецът на първия етаж беше облепен отвътре с пожълтял вестник, за да не надничат минаващите отвън хора. Което беше дразнещо, защото онова, което Сонора искаше, беше именно да погледне вътре.
Тя взе мобилния си телефон и набра номера на Франклин Уорд, за да го осведоми за хода на събитията.
— Само още нещо — бързо рече, преди старецът да е затворил. Мисълта я споходи внезапно. Както госпожа Кавано беше казала, Уорд можеше да използва парите, а Сонора — мястото. — Господин Уорд, не се притеснявайте да отхвърлите молбата ми, ако идеята ми не ви хареса, но… Когато разговаряхме, споменах, че имам кон, помните ли? Не знам какво смятате да правите с кобилата на Джой, но ми се струва, че можете да я задържите. Аз търся място за Попин и ще ви платя достатъчно, ако приемете да се грижите за него. Така Абигейл ще си има компания. Свикнал е да бъде навън, така че няма да ви се налага да му чистите всеки ден. Знам, че може да не искате да поемете такъв ангажимент. Аз само…