Бащата на съдия Фосет бил строителен предприемач и като дете той го придружавал, неизменно с чук в ръка.
Все строял разни неща — задна веранда, тераса, барака. Когато децата му били малки, а бракът му — щастлив, той изкорубил и напълно обновил една достолепна стара къща в центъра на Роуаноук. В качеството си на общ строителен работник прекарвал на стълбата всеки уикенд. Години по-късно ремонтирал тавански апартамент, който се превърнал в любовното му гнезденце, а после — в негов дом. Да кове с чука, да реже с триона и да се поти на строежа било като терапия за съдията, умствено и физическо бягство от напрегнатата му работа. Той проектирал алпийската вила край езерото и за четири години я построил почти цялата сам. Една от стените в сутерена, където умрял, била цялата с хубави кедрови лавици, отрупани с дебели правни книги. В средата обаче имало тайна врата. Няколко лавици се отмествали и зад тях, идеално скрит, се намирал сейфът. На местопрестъплението той се оказал избутан около метър напред от стената и опразнен.
Сейфът представлявал сандък от желязо и олово, качен върху четири тринайсетсантиметрови колела. Изработен бил от компания „Вулкан“ в Кеноша, Уисконсин, и бил закупен от съдия Фосет по интернет. Според техническите параметри сейфът бил висок сто и десет сантиметра, широк — деветдесет и един, и дълбок — сто, тежал двеста и трийсет килограма и се продавал за две хиляди и сто долара. При правилно заключване бил водоустойчив, огнеупорен и недостъпен за крадци. Панел на вратата изисквал шестцифрен код за достъп.
Загадката пред ФБР била защо федерален съдия, който печели 174 000 долара годишно, ще се нуждае от такъв сигурен и таен контейнер за своите ценни притежания. По времето на смъртта си съдия Фосет притежавал 15 000 долара в лична текуща сметка, 60 000 долара на срочен депозит, който му носел по-малко от един процент годишна лихва, 31 000 долара в облигационен фонд и 47 000 долара във взаимен фонд, който вече почти десетилетие не се представял добре на борсата. Освен това имал партида в пенсионно-осигурителен фонд и стандартния за федерален служител пакет от бонуси. И понеже нямал почти никакви дългове, финансовото му положение било много прилично. Истинската му сигурност обаче се криела в работата му. Тъй като Конституцията му позволявала да служи пожизнено, никога нямало да престане да получава заплатата си.
Семейството на госпожа Фосет притежавало огромно количество банкови акции, но съдията не можел да припари до тях. Сега, след раздялата, те станали още по-недостъпни. Изводът: съдията бил заможен, но съвсем не богат, така че не му трябвал таен сейф, за да държи притежанията си на сигурно място.
Какво бе имало в сейфа? Или, казано направо, какво бе предизвикало смъртта му? От разговорите със семейството и приятелите му впоследствие станало ясно, че нямал скъпоструващи навици, не колекционирал златни монети, диаманти, нито нещо, което да се нуждае от такава защита. Нямало и никакви данни да проявява интерес да колекционира каквото и да било, ако не се брояла впечатляващата му детска сбирка от бейзболни картички.
Вилата му се намирала толкова навътре в планината, че било почти невъзможно да я намери човек. Веранда опасвала цялата постройка. Накъдето и да се погледнело, нямало да се види друг човек, превозно средство, хижа, къща, барака или лодка. Пълна изолация. Съдията държал в мазето си каяк и кану и прекарвал часове в езерото, ловял риба, пушел пури и размишлявал. Бил мълчалив човек, не саможив и стеснителен, а интелектуален и сериозен.
За ФБР било до болка очевидно, че няма да има свидетели, тъй като на километри наоколо нямало друго живо същество. Вилата била идеалното място да убиеш някого и да изчезнеш, преди престъплението да излезе на бял свят. Още щом пристигнали, следователите разбрали, че са изостанали. А положението се влошило допълнително. Не открили нито един отпечатък от пръст или стъпало, нишка, косъм или следа от гуми, която да послужи като улика. Вилата нямала алармена система и охранителни камери. Пък и защо да си прави труда човек? Най-близкият полицай бил на половин час път и ако изобщо успеел да открие мястото, какво можел да направи, когато пристигне? Дори най-безмозъчният обирджия би офейкал много преди това.