Отново удари звънеца, отказа се, заобиколи бюрото и видя стара метална кутия с червен кръст на капака. Взе я и закуцука с босите си и отекли крака между бананите и червените цветя към стаята си.
— Кой е? — Фло Глицки се надигна в леглото. — Колко е часът?
Ейб си обуваше панталона.
— Къде отиваш?
Обикновено Фло не питаше, когато мъжът ѝ излизаше посред нощ, за да арестува някой заподозрян, например. Само че днес се бяха върнали от Лос Анджелис и ѝ се бе сторило, че Ейб е склонен да приеме работата, която му предлагаха там — някаква група за работа с бандите, взаимодействие с обществеността, консултации. Беше ѝ казал, че според него, последните му разследвания тук са приключени. Къде тогава бе тръгнал посред нощ?
— Харди — отговори Ейб.
— Е? Какво става с Харди?
— Харди е в Акапулко. Ръсти Ингреъм току-що се е опитал да го убие.
Докато събираше нещата си в една пътна чанта, ѝ разказа. Фло се наметна със завивката и седна на леглото с кръстосани крака.
— И какво иска да направиш?
— Да отида там.
— Защо?
Ейб седна на леглото и започна да завързва едната си обувка.
— За да прибера Ръсти.
— За да прибереш Ръсти — повтори Фло. — В Акапулко? И как смяташ, че ще стане това? — След това, сякаш изведнъж си спомни, попита: — Дизмъс добре ли е?
— Така ми се стори. — Обърна се към жена си и я помоли: — Би ли се обадила на летището, за да разбереш кога е следващият полет?
Влезе в банята, за да се избръсне. Фло застана на прага, когато бе стигнал до половината.
— Седем и двайсет, полет на „Мексикана“.
— Добре. Имам малко време. Какво ще кажеш за една ранна закуска?
— Още не си ми казал как възнамеряваш да арестуваш Ръсти Ингреъм.
Ейб трябваше да внимава, когато се бръснеше около белега на устните и правеше смешни физиономии пред огледалото.
— Деликатен въпрос — каза той най-накрая. Изми лицето си с вода и протегна ръка, без да гледа, към кърпата. Фло я откачи от куката и я мушна в ръката му. — И причината за това е, че не знам. Ще трябва да проявя известна изобретателност.
Върна се в спалнята и извади от чекмеджето на гардероба виолетова памучна фланелка с дълги ръкави.
— Харди ме познава добре — отбеляза той. — Арестът на Ръсти е мой по право.
— Но ти нямаш никаква власт там. Защо не вземеш заповед? Поискай да го екстрадират.
— По какво обвинение?
— Защо не в убийство?
— Би свършило работа — съгласи се Ейб, — само че не е обвинен в това. Бихме могли да кажем, че желаем да го разпитаме във връзка с убийство, но няма да го екстрадират само заради това, да не говорим, че екстрадицията би отнела около година, ако имаме късмет. Остана ли ни от онази риба? Малко риба със сирене и мекица ще свърши работа. Може да изпия и чаша чай.
— Ейб.
Той потупа леглото до себе си.
— Ръсти е моя работа. Той е жив и се е опитал да убие Диз… това е сериозен признак, че е убил и Максин Уиър. Сама го каза току-що… Ако не беше опитал да убие Дизмъс, щях да реша, че няма доказателства. След като обаче го е направил… — Сви рамене. — Най-малкото, за свое собствено успокоение, трябва да поговоря с него.
— Ще вземеш ли пистолета си?
— Харди е взел своя.
— В Мексико? Как е успял да…
Ейб я потупа по рамото.
— Диз е находчив. Това, че се е сетил как да го пренесе през границата, ми спестява разправиите с авиокомпанията, с местните власти и така нататък.
— А ако се наложи да го използваш, как ще го обясниш?
Ейб се изправи.
— Днес не ни липсват умни въпроси, нали?
— Е?
— Е… е… ще трябва да измислим нещо.
Още беше тъмно, но Харди чу някъде в далечината да кукурига петел. Опитваше се да надене чорап върху превързания си крак и задачата не бе никак лесна. В сравнение с раната там — от малкия пръст чак до глезена — онова на ръката му беше драскотина. От дългото ходене го боляха и двете стъпала.
Изпитваше известно неудобство, защото не бе казал на Ейб, че всъщност не знае къде е Ръсти. Беше му се похвалил, че е наел къща на самия бряг на осем километра северно от града. Харди реши, че може да тръгне по шосето, за да потърси синия фолксваген. Разбира се, колата можеше да е в гараж, в някой двор, навсякъде. Можеше отново да го причака и край стадиона за хай алай. Ако Ръсти го смяташе за мъртъв, вероятно би се върнал към навиците си. Ако…
Обу чорапа и се надигна.
Помисли си дали да не позвъни на Ейб пак. Отказа се. Би могъл да отиде в мексиканската полиция и да съобщи за опита за убийство. Да го търсят тукашните ченгета. По дяволите.