Даде си сметка, че проблемът с Ръсти беше до голяма степен личен и че Ръсти бе вдигнал залога поне с хилядарка. Искаше да го пипне заради цялата каша, която бе забъркал, не само заради нарушаването на сухите закони. Ейб също заслужаваше тази възможност, след като толкова бе тичал след Рей Уиър, Джони Лагуардия, Хектор Медина и Луис Бейкър. Трябваше да устроят засадата заедно, да го пипнат и да му дадат нужния урок. Беше казал на Ейб, когато пристигне, да дойде в „Ел Сол“. Ако бе оставил приятеля си с впечатлението, че ще завари Ръсти там, поръсен с подправки и готов за печене на шиш, предполагаше, че ще му прости.
Обу сухи дънки, чифт маратонки, неочаквано станали по-малки, и ризата „Армани“, която му бе подарила Джейн. Вероятно кръвта, която продължаваше да се процежда през превръзката на ръката му щеше да я развали безвъзвратно. Жалко. Усмихна се пред напуканото мътно огледало — добре. Чудесно. Грабна тънкото кожено яке и излезе.
Джипът му беше там, където го бе оставил, зад ъгъла край рецепцията на „Ел Сол“, малко нагоре. Смълчаната тъмна улица му се стори убийствено дълга. Когато най-накрая стигна, бръкна под калника — беше там.
Седна зад волана и напълни барабана с куршумите, които бе залепил под дъното на жабката. Не смяташе, че ще се наложи да стреля по Ръсти веднага, но… търпеливото и снизходително отношение като към добър човек, станал малко лош, едва не му бе коствало живота — нямаше да допусне тази грешка повторно.
Небето над главата му започваше да изсветлява. В горния край на предното стъкло помръдна нещо черно — той замахна, гущерът скочи на улицата и избяга.
Харди потрепери. Тръгвай, каза си, дори и да не знаеш къде да отидеш.
Джипът запали веднага. Включи на скорост и остана за миг неподвижен, за да събере сили. Реши, че е загубил доста кръв, макар и да не му се виеше свят. Умората вероятно се дължеше на часа — бе прекарал тежък ден, наситен с доста премеждия. Все пак, като барман често му се налагаше да не спи по цяла нощ, така че бе свикнал с усещането.
Надяваше се да няма проблеми.
На ъгъла спря и си спомни, че в Акапулко има още една личност, която би трябвало да знае къде живее Ръсти. Той знаеше къде да намери тази личност и щеше да го направи, независимо че можеше да се окаже трудно да я събуди.
Спрете това чукане.
Покрай завесите се процеждаше слаба светлина. Зазоряваше се. Сивата, мътна светлина на много ранната зора. Нямаше усещането, че е спал повече от два часа. Секретарката от Вашингтон, която определено си струваше усилието, лежеше на една страна, с гръб към него, гола и отвита. Той пусна разсеяно ръка по хълбока ѝ. Тя измърка сънливо.
Пак чукане. Ослуша се. Сигурно някой смахнат вече бе станал и играеше тенис — съвсем ясно се чуваше чаткането на топката. Боже! Кое време беше?
— Si?
— Sevicio, senor.
Момичето се размърда.
— Какво беше това? — попита.
— Обслужване по стаите.
Тя измърмори нещо, в смисъл че са сбъркали номера. Ръсти се опита да го каже на испански, но явно не се справяше. Онзи почука пак.
Секретарката изпъшка и стана от леглото.
— Ще отида да го отпратя — каза тя.
Ръсти я проследи с поглед, докато прекосяваше стаята. Чудеше се как е възможно толкова големи гърди да стоят толкова високо. Достави му истинско удоволствие, когато вдигна ръка към веригата, за да я откачи, когато открехна вратата, за да каже на онзи, че…
Направи крачка назад и закри устата си с длан. Преди Ръсти да успее да реагира, Дизмъс Харди беше в стаята, бе затворил вратата и бе насочил към него голям револвер.
— Спомняш ли си какъв патлак ти препоръчах да си купиш? Реших, че ще е добре да видиш как изглежда.
26
— Не можеш да ме застреляш!
— Така ли?
— Моля ти се, не ни убивай! — извика секретарката.
Харди дръпна чаршафа, с който се бе завил Ръсти, и ѝ го подхвърли.
— Увий се и седни — нареди ѝ той, посочи един стол с цевта на колта и пак го обърна към Ръсти. — Извинявай, докъде бяхме стигнали?
— Няма как да обясниш, че имаш пистолет.
— Този ли имаш предвид? Нали ми го открадна в Сан Франциско?
— Какви ги говори!?
Двамата не ѝ обърнаха внимание. Харди продължи:
— Или пък имаш предвид патлака, заради който се сбихме и който гръмна случайно? Този ли?
— Няма да ти повярват.
— Мисля, че ще ми повярват, ако дойде ченге от Сан Франциско и им обясни, че си убиец.
— Ръсти, какво говори този човек!?