Обърна се и излезе.
Ноулън погледна тавана, посочи стол на Глицки и отбеляза:
— Триумфът ѝ за този месец. Е, за кого ще говорим?
Глицки се изкушаваше да го подхване. Подобно отношение го вбесяваше. Зачуди се дали в края на краищата причината не се криеше в милата майчинска природа на госпожа Хамънд и дали не беше крайно време всички от горните етажи да започнат веднага да се държат като твърдоглави задници от висш порядък, за да вкарат нещата в ред с камшик в ръка. Да ритат задници и да записват имена. Да уволнят типовете като Ал Ноулън. След това си спомни… от администрацията не уволняваха никого. Ако искаш убий съседите си, ходи на работа пиян, стой си у дома цял месец и се прави на болен… уволнението подкопава човешкото достойнство, нали?
Глицки въздъхна.
— Луис Бейкър — каза той. — Ще говорим за Луис Бейкър.
— Да, видях го тази сутрин. Стори ми се окей. Готин тип.
— Да… добре. Смятаме, че е възможно снощи да е убил човек.
Ноулън захапа сандвича си.
— Сериозно? Е, тези типове умеят да се държат абсолютно хладнокръвно.
— Дори когато са пречукали някого, нали?
— Да, дори тогава. Всъщност, те не се изповядват пред нас. Регистрират се, лъжат, че са си намерили работа или имат предложения за работа, после се чупят и толкова.
— Луис Бейкър каза ли, че си е намерил работа?
— Не, като че ли не — замисли се над това. — Е, излязъл е преди един ден. Рано е още.
Глицки се наведе напред.
— За какво разговаряхте?
— За бейзбол, струва ми се. За „Джайънтс“. — Глицки би могъл да се досети и сам. В момента „Джайънтс“ се бореха за купата. — Мисля, че трябва да останат в града.
— Кои?
— За кои говорим бе, човек? „Джайънтс“. Искам да кажа, че трябва да вземем купата. Ако я вземем, няма начин да ги пуснат да се преместят в Сан Хосе. Отборът ще покаже какво може. Кого е пречукал Бейкър?
— Не сме сигурни, че е той. Подозираме го, това е всичко.
— Вероятно го е направил.
— Защо? Нали бил готин тип.
Ноулън сви рамене. Глицки се зачуди дали хората тук нямаха проблеми с раменните стави и гърба от това движение.
— Е, готин тип е. Това означава, че има добри маниери. Том Бънди, например. Всички казват за него, че бил най-приятният човек, когото можеш да срещнеш, а на колко души е видял сметката? Трийсет или четирийсет?
— Значи според теб е възможно Бейкър да е убил човек. Защо? Спомена ли нещо за предишната вечер?
— Тези типове се избиват помежду си.
— Жертвата е бял човек, Ноулън.
— Сериозно? Само предположих.
— Бяла жена.
— Е, може да е решил да се поразтовари след толкова време зад решетките. — Погледна Глицки, посочи чатала си и каза съзаклятнически, като мъж на мъж: — Знаеш, в дранголника не позволяват съпружески отношения. Това е първото, което правят повечето типове, като излязат.
Глицки изведнъж се почувства много уморен и поклати глава.
— Не, не е било това.
Ноулън продължи да дъвче замислено.
— Понякога убиват и бели хора — отбеляза след малко.
Все още беше рано следобед, спокоен, с лек ветрец. Глицки бе свалил и двете странични стъкла на плимута. Бе тръгнал по „Мишън“, с намерението да отиде до Холи Парк, за да поговори с Луис Бейкър.
Само че Ал Ноулън го бе ядосал — млад, отракан, с опашка и раздърпана фланелка по модата от петдесетте, който май наистина смяташе, че върши някаква важна работа. И че е твърде умен, за да го изритат. Най-вече с това, че според него всички бивши затворници рано или късно пак се връщат зад решетките. За момент Глицки се замисли дали да не привика Ал в полицията и да го задържи за възпрепятстване на разследване за убийство. Да види дали ще му се стори чак толкова смешно.
Забарабани с пръсти по волана. В полицията обаче бяха Марсел Лание и останалите ченгета с проклетите им стикове за голф. Каква полза от всичко?
Опита се да върне мислите си към Луис Бейкър. И защо трябваше да говори с него. Разбира се, Харди имаше свои причини, но за него самия… А нима не приемаше, че Бейкър е виновен, поради същите причини, поради които и Ал Ноулън? Защото е чернокож бивш затворник?
Нямаше никакви сериозни доказателства, че е замесен, освен подозренията и страховете на Харди. Харди, изцяло бял, посочваше с пръст Бейкър, изцяло черен, а той, Глицки, наполовина бял, наполовина черен, скачаше и с двата крака в каруцата на белите. По дяволите, Ейб, защо?
Погледни фактите. Добре, Харди е твой приятел и бивше ченге. Бившите ченгета също извършват убийства. Освен това беше заловен — заловен — на местопрестъплението със заредено оръжие в ръка. Разбира се, бе обяснил присъствието си там, но нима нямаше основания също да бъде заподозрян? Наистина, познаваше Харди добре. Револверът му не беше стрелял. И все пак…