Харди заяви, че не е в състояние да направи каквото и да било, ако не поспи малко, така че Ейб премести Ръсти — въпреки учтивите му възражения — на стола, сложи му възглавница, зави го с одеяло и го завърза както трябва, а Харди взе лекарството и се строполи върху леглото. Ингреъм почти не говореше — изглеждаше доста уморен. Не прояви желание да отрича, че е убил Максин Уиър. След малко и той се унесе в дрямка.
Ейб се видя принуден да прекара следобеда на терасата. Четеше „Кървави времена“ на Лорън Естълман и се чудеше как шерифът Уайът Ърп е успял да се сдобие с такава добра репутация. Всеки няколко минути поглеждаше през двойната стъклена врата.
Малко след три приключи с книгата и събуди Харди. Имаше треска, но иначе беше добре. Даде му още хапчета. Седнаха един срещу друг на терасата.
— Добре — заговори Ейб. — А сега какво?
— Надявах се ти да ми кажеш.
Глицки се облегна назад и всмукна малко въздух между предните си зъби.
— Искаш да се върнем заедно с колата ти ли?
— Ще отнеме поне три дни, колата е малка. Не знам дали ще издържа — каза Харди. — Не се чувствам особено добре. — Замисли се за миг и добави: — Няма ли начин да го арестуват тук?
Ейб поклати глава.
— Не знам. Не съм дошъл официално. Не мога да го арестувам.
— Но те могат, нали?
Белегът на Ейб се изопна.
— Носи се слух, че тук всеки може да бъде арестуван за всичко. Може би едно смирено и услужливо ченге от Калифорния, като мен, ще успее да поговори с местните и да постигне нещо. — Ейб стана, прозина се и надникна вътре. — Вързан е добре, Диз. Хайде да слезем при басейна.
Бяха глупави и затова още не му бяха видели сметката.
Добре, имаха оръжие, но то е безсмислено, ако не можеш да го използваш. Харди го бе стреснал сутринта, когато стреля, и за момент бе забравил в какво положение се намира. Не изключваше възможността Харди да е достатъчно смахнат, за да го застреля, без да мисли за последствията, но сега, след като бе дошъл Глицки, това нямаше да се случи. Глицки беше съвестно ченге и щеше да се опита да го задържи, докато уредят документите по екстрадирането. Поне така казаха зад отворената врата на терасата, защото си мислеха, че спи. Не много умно.
С възглавницата и одеялото се чувстваше изненадващо удобно. Замисли се за възможните варианти.
След като го развържеха, вероятно щяха да го отведат до колата на Харди и въпреки дългия път, това май беше единственият им изход. Всъщност, на него самия никак не му се искаше да прекара два-три дни, докато стигнат границата, свит на задната седалка със завързани ръце и крака.
От друга страна, би могъл да се държи кротко, да се престори, че се е примирил, да ги остави да го предадат на мексиканската полиция и след това любезно да посочи с пръст господата Харди и Глицки и да каже, че са го отвлекли. И освен това имат незаконно оръжие! Виждате ли?
Мексиканските власти май гледаха доста неприязнено на цивилните граждани, притежаващи оръжие, още повече ако са надути ченгета от Съединените щати, които си мислят, че могат да дрънкат глупости за екстрадиция, без дори да си покажат значките, да не говорим да се обадят на шефовете. Всеки уважаващ себе си шеф просто би побеснял от империалистическата арогантност на такова поведение.
Несъмнено. Най-напред щяха да се заемат с Харди и Глицки.
Това беше далеч по-добрата за него възможност от дългото пътуване с кола.
Нямаше да го задържат, само защото Глицки им е казал, че трябва. В Щатите нямаше дори заповед за арест на негово име. Да не би да бяха забравили, че е адвокат и знае за какво става дума? Аз съм адвокат, приятелчета, знам си работата!
Усмихна се под одеялото.
Харди и Глицки се върнаха в стаята.
— Все пак е рисковано — каза Харди.
Глицки побутна Ръсти с върха на обувката си и дръпна одеялото.
Ръсти се размърда и изпъшка — добра демонстрация.
— Добре си починах — отбеляза. — Колко е часът?
Седнаха на една външна маса на еспланадата — трима американски туристи, загледани към брега, към телата по бански костюми, към просяците. Харди носеше револвера си мушнат отзад в колана, под якето. Зареден.
Ядяха салата от скариди и пиеха наливна бира „Хайнекен“. Ръсти бе обещал да плати с парите от печалбата си. Изглеждаше спокоен, дори въодушевен.
Харди се извини и каза, че отива до тоалетната.
— Оценявам жеста да ми предложите последна порция храна — каза Ръсти.