— Ти плащаш — кимна Ейб небрежно.
— Чувал съм разни истории за мексиканските затвори — продължи Ръсти. — Били като хотел. Можеш да си поръчваш храна, жени… зависи колко пари имаш.
Ейб изсмука месото от опашката на една скарида.
— А ти имаш пари, нали? — Отпи глътка бира. — Макар че, честно казано, не мисля, че ще останеш тук дълго.
— Може би. Но човек трябва да използва картите, които са му раздадени по най-добрия начин, нали?
Глицки не му обръщаше особено внимание. Хранеше се както се храни гладен човек. Харди се върна.
— Свърза ли се? — попита Ейб.
Харди кимна и Ейб стана.
— По-късно — каза той.
— Представителен тип — отбеляза Ръсти, като го проследи с поглед. — Много представителен.
Харди взе вилицата си.
— Струва ми се, че не му допадаш.
С двете бири и двете салати от скариди в корема си Ръсти се чувстваше добре, но Харди не беше приятна компания. Ейб го нямаше вече половин час. Ръсти намести стола си под сянката на чадъра, защото слънцето се бе спуснало по-ниско.
— Къде се губи толкова? — попита той.
— Помисли сам — отвърна Харди. — Имаш ли бърза работа?
Ръсти се усмихна.
— Не, нямам. Можеше обаче да ме заведе в полицията веднага.
— Не можеше. Най-напред трябваше да обясни някои неща. — Вдигна поглед към улицата и добави: — Ето ги, идват.
Няколко крачки зад Глицки вървяха двама полицаи със зелени униформи и автомати. До него крачеше много висок, слаб мъж с черен костюм, бяла риза и синя вратовръзка електрик.
— Цяла делегация — изсумтя Ръсти.
Полицаите спряха на тротоара. Глицки и високият седнаха на масата.
— Това е лейтенант Мантрило — представи го Глицки. — Поприказвахме си добре — каза на Харди.
Отблизо лицето на лейтенанта изглеждаше изпито и грапаво. Той извади от джоба си чифт белезници и ги хвърли на масата. Няколко души от околните маси се обърнаха.
— Говорите ли английски? — попита Ръсти.
Лейтенантът кимна.
— Доста добре, струва ми се.
Ръсти се усмихна, посочи с пръст Харди и каза:
— Този носи пистолет. В момента. Под якето му е.
Очите на високия заблестяха — реакцията, на която се надяваше Ръсти. Мантрило погледна Харди, после Ейб и поклати отегчено глава.
— Дойде с нас доброволно — обясни Ейб. — Както вече ви казах.
Ръсти се намеси в театъра. Поклати глава отрицателно.
— Не! Проверете го! Дойдох с тях, защото само така можех да се измъкна от тях. Държат ме под прицел цял ден. — Срещна погледа на Мантрило. — Лейтенант, пистолетът е у него. Те нарушават законите на страната, не аз!
По дяволите, мислеше си, бива си ме. Точно както в съда. Погледна към Харди и настоя:
— Проверете го, моля ви.
Не се наложи Мантрило да прави каквото и да било. Харди разкопча няколко копчета и вдигна нагоре якето си. Обърна се.
— Лейтенант, не знам за какво говори този човек. — Погледна Ръсти. — Май бирата ти е много, приятел. Нямам никакъв пистолет.
Мантрило се надигна и протегна ръка към белезниците.
— Да вървим — каза той. — Ще говорим после.
Но това бе невъзможно! Пистолетът беше у Харди. Беше с него през цялото време, освен…
— Тоалетната! — извика силно Ингреъм. — Оставил го е в тоалетната!
Харди му се усмихна. Ръсти се извъртя рязко — или поне опита — за да се отскубне, да отиде до тоалетната сам и да докаже измамата на Харди, но Мантрило го улови за здравата китка.
— Горкото момче — отбеляза Глицки. — Колко се е объркало.
Мантрило го обърна, за да хване ранената му ръка.
— Да вървим — каза доста по-грубо.
Ръсти се отскубна.
— Не! Не може да постъпите така!
Блъсна се в съседната маса. Клиентът се обърна и извика:
— Ей, защо не внимаваш?
Харди приближаваше от едната страна, за да препречи пътя му. Ръсти грабна един нож от масата със здравата си ръка. Обърна масата и я блъсна към Глицки и лейтенанта. Замахна с ножа към Харди. Полицаите се приближиха и застанаха зад шефа си. Ръсти можеше да избяга само в една посока и хукна натам — изтича между масите, прескочи ниската ограда и хукна по тротоара.
Суматохата около масите осигури на Ръсти добра преднина. Мантрило наду свирката си. Двамата униформени полицаи хукнаха след Ингреъм. Те също надуваха свирките си и разгонваха хората с жестове. Няколко от минувачите залегнаха.
Харди се опитваше да следва Мантрило и Глицки, макар че кракът го болеше. От тесните улички се появиха още полицаи.
Имаше твърде много хора. Някъде напред се чу пукане като от фойерверки, последваха писъци. Хората от тротоара хукнаха към пясъка. Напред имаше море от хора, което се разделяше, за да пропусне тичащите.