Вятърът продължаваше да огъва дърветата и Харди ги погледа още малко. Мъглата се носеше на кълба пред витрината. Бе почти тъмно. Някакъв състав запя песен за „снощи“. Харди помнеше снощи с това, че беше у Франи и се питаше дали тя би искала да се омъжи за него.
Спомни си отговора ѝ, смъкна се от столчето върху здравия си крак, наведе се през бара и я целуна.
— Аз съм сигурен — каза той.