Измина трите километра, които деляха почивната станция от гарата, за четирийсет минути, като не преставаше да се чуди на себе си. Я колко хубаво било да се ходи пеша — чистият студен въздух прочиства белите ти дробове, мислите ти се подреждат. И защо толкова я мързи да се разхожда? По-рано, когато още работеше на „Петровка“, Заточни редовно я измъкваше на ранни утринни разходки в Измайловския парк и на нея всеки път ужасно не й се ходеше, а после винаги се радваше, че е отишла. През последните три месеца нито веднъж не бяха се разхождали заедно и това беше естествено. Когато работеха в различни служби, беше едно, а когато станаха началник и подчинена — съвсем друго. Служебната етика не позволява. Пък и не е необходимо — и без това всеки ден се виждат в службата, всичко, което трябва, могат да обсъдят в кабинетите си.
Все пак любопитно семейство са тези Немчинови. Известният композитор е окупирал просторната топла вила, построена от баща му, приемал е там гости, правил е шумни гуляи. А скромния си баща е държал по-надалеч. Срамувал ли се е от него? Сигурно. Често се случва така: децата се издигат, заобикалят се със солидни познати и се правят, че изобщо нямат родители, защото не искат да представят пред своето изискано обкръжение онези, които имат. Не им подхождат, видите ли, старците. Нито образованието им образование, нито обноските им обноски, пък и външният им вид доста посредствен…
Тази простичка история обаче не се връзва много с образа на Василий Петрович Немчинов. Какво да кажем например за неговата безупречна и грамотна писмена реч без нито една правописна и синтактична грешка? Ами за нормалния руски език след шест години пребиваване в затвора? Немчинов никак не прилича на полуграмотен и задръстен селянин, макар че няма висше образование, макар че през целия си живот до арестуването му е бил работник… да, но работник с най-висока квалификация. Ами безбройните благодарности за преизпълнената норма и примерно поведение в затвора? Значи човекът умее да се контролира и безпрекословно да спазва правилата, дори тези правила да не му допадат. Трудно е да се повярва, че такъв човек не би могъл да се държи нормално в общество, ако иска. Настя си припомни снимките, които бе видяла в наказателното дело. Дори с обръсната глава и мрачен, Василий Петрович Немчинов не приличаше на недодялан селянин, от когото известният музикант би могъл да се срамува.
Настя стигна до един кръстопът и спря за миг. От това място можеше да се стигне до гарата по два пътя: или по същия, или през гората. По пътя беше по-спокойно, но по-далеч, а през гората — по-близо, само че малко страшничко. Впрочем от какво да се страхува? Посред бял ден, около два и половина следобед. Тя решително пое към гората.
И само след две минути с удовлетворение отбеляза, че е направила правилния избор. В гората беше тихо и невероятно красиво. Главата й категорично отказваше да мисли за някогашното убийство, както впрочем и за неотдавнашното. Господи, защо, защо целият й живот е пълен с трупове, смърт, нечии сълзи, нечия омраза? Ето, хората си живеят по съвсем друг начин. Цветарите например… Или лесничеите в резерватите. Работят с прекрасен материал, не в смисъл хубав, а в смисъл красив. И около тях не съществува никаква омраза. Никаква злоба.
Не за това трябва да мисли, не за това. Какви са тия сълзи и сополи? Трябва да мисли как да изпълни задачата, поставена от Заточни. И тази задача между другото далеч не се състои в изравяне на причините, поради които Василий Петрович Немчинов навремето не е ходил на собствената си вила. Задачата беше да изясни дали освободеният от затвора Немчинов не се е опитал да въвлече в престъпни връзки младия милиционер, студента от ведомствения институт при Министерството на вътрешните работи Саша Барсуков, и ако се е опитал, дали това е единичен случай или само едно от звената в цяла система за проникване на криминални структури в милицията. Само това трябва да я интересува, а не някакви си там сантиментални истории по повод на сложните отношения между баща и син. Не бил ходел, видите ли, на вилата! И какво от това? Ето, и родителите на Настя имат вила — и каква полза? Настя е ходила там само веднъж, тогава това беше жест на учтивост. Просто преди седем години отиде да види новата придобивка на родителите си. Никакви примамки не могат да я закарат на вилата, тя е градско чедо, не изпитва влечение към природата. На нея й дай да има вряла вода, кафе и непременно телефон подръка. По възможност — и компютър. И да няма никакви комари и тем подобни очарователни хапещи кръволоци. С една дума — мястото й е в собствената й гарсониера на Шчолковское шосе. Удобно и уютно.