— Кого търсиш, девойче? — попита той с неочаквано висок глас.
Това небрежно „девойче“ я ядоса. Какво девойче му е тя? Онези глупачки, дето се блъскат край входа, са девойчета, дори не девойчета, а мацки. А тя е съвсем друго нещо.
— Търся Вилданов — хладно отговори тя, като се стараеше да скрие внезапно обзелия я страх.
— Той ли те покани? — продължи разпита тънкогласото мъжище.
— Да — излъга тя и веднага се засрами от собствената си глупост. Какъв смисъл имаше да лъже, след като той може да провери всяка нейна дума? Ето, и телефонът е точно до него.
— Ами ако му звънна и го попитам, какво ще стане? — присмехулно попита бодигардът.
Лера събра повечко въздух в гърдите си и каза:
— Ще му кажете, че е дошла дъщерята на композитора Немчинов.
Мъжагата изхъмка, но погледът му вече не беше така празен, в очите му се мерна нещо като любопитство. Уж неохотно, той вдигна слушалката и набра някакъв номер.
— Вячеслав Олегович? Дежурният е. Тук едно момиче търси Игор, казва, че е дъщерята на композитора… как беше…
— Немчинов — веднага му подсказа Лера. — Генадий Немчинов.
— Генадий Немчинов — послушно повтори след нея мъжагата. — Не знам, сега ще попитам. Как се казваш? — обърна се той към Лера.
— Валерия Немчинова.
— Валерия — каза онзи в слушалката. — Аха, добре.
Дежурният затвори телефона и няколко мига разглежда Лера скептично и същевременно с известен интерес.
— Качвай се — процеди най-сетне той. — На шестия етаж.
— Кой апартамент?
— Ще ти отворят.
Тя се качи с асансьора на шестия етаж и когато автоматичните врати се отвориха, веднага видя един мъж, застанал с лице към нея. В първия момент не го позна.
— Лерочка? — развълнувано каза мъжът и тя веднага позна гласа му.
— Чичо Слава!
Ама разбира се, та това беше чичо Слава, приятелят на баща й! Лера не го бе виждала от седем години, откак родителите й загинаха, но когато бяха още живи, и три дни не минаваха, без чичо Слава да им дойде на гости. Виж ти как се обърнаха нещата! Ако знаеше, че чичо Слава е толкова близък с Игор Вилданов, отдавна щеше да се е запознала със своя прекрасен принц. Във всеки случай не сега, а още преди два месеца, когато го видя за пръв път и разбра: „Той е!“ Беше загубила цели два месеца! Два месеца, по-точно — шейсет и осем дни по двайсет и четири часа в денонощие тя бе мечтала за срещата с Него и бе градила планове, кой от кой по-невероятни, как да се запознае с Него и да привлече вниманието Му.
Отблизо Вилданов се оказа още по-хубав, отколкото по телевизията. Неговата обаятелна усмивка и тихият му нежен глас окончателно покориха Лера. Много се страхуваше, че прочутият певец ще се държи с нея надменно и високомерно, но нищо подобно не се случи. Само чичо Слава разваляше всичко. „Лерочка, мъничката ми…“ Разговаряше с нея като с дете. А тя вече не беше дете, беше голямо самостоятелно момиче — на петнайсет години. На нейната възраст Жулиета се е омъжила. И Игор като чичо Слава гледаше на нея като на дете, а не като на млада жена.
И ето, вече станаха три години, откакто тя постоянно беше около Игор. Не, живееше си естествено вкъщи. Нито старата леля Зина, нито омразният й дядо подозираха, че момичето се познава със звездата на родната естрада, и то не просто се познава, а редовно му гостува. По два-три пъти седмично. Отначало, през първите две години, просто тихичко седеше в някой ъгъл и наблюдаваше своето божество, тичаше до магазина, вареше и поднасяше кафе, разговаряше с чичо Слава, вдигаше телефонната слушалка, когато Игор излизаше или заминаваше за някъде и я молеше да „дебне“ дали няма да го потърси някой много нужен човек. Сутрин след бурни купони миеше съдовете (на самите купони, то се знае, не я канеха), изпълняваше някои дребни поръчки на Игор. Мълчаливо преглъщаше сълзите си, когато срещаше момичетата, с които Игор спеше. Мълчаливо търпеше неговото снизходително „коте“ и не разбираше как може да не вижда, че тя го обича и че е най-хубавата на света, във всеки случай — по-хубава от уличниците, с които той си ляга. Тя е необикновена и сигурно на Игор просто му трябва време, за да го разбере. Лера търпеливо чакаше и дочака своя час. Преди година това най-сетне се случи. Тя беше още ученичка в единайсети клас, когато най-сетне стана любовница на Игор Вилданов.