— Не родният, а вторият ми баща — сдържано го поправи Настя. — Защо?
— Трябва да помогнем на едно момче, през зимната сесия ще държи изпит точно при твоя роднина.
Тази простота направо слиса Настя. Нито веднъж през всичките години, откак бе започнала работа, никой не бе посмял да се обърне към нея с подобна молба, въпреки че на „Петровка“ имаше повече от достатъчно хора, които учеха в учебното заведение, където преподаваше Леонид Петрович. Един път, първия, се оказа достатъчен, та опитите да се намери протекция да престанат завинаги. Онзи първи път опит за това направи началникът на един от отделите, ходатайстваше за сина си. Тогава тя отговори кратко и отчетливо:
— Няма да стане. Ако вашето момче не знае основния предмет от милиционерската наука, самият вие трябва да се засрамите. Седнете и му помогнете в ученето. Ако не можете — изпратете сина си при мен, ще го подготвя за изпита. Но няма да моля за протекция.
Онзи началник се обиди и започна да разправя из цялото управление каква кучка била тази Каменская. Неприятно беше, но пък урокът бе усвоен солидно. Никой повече не се опита да ходатайства за изпита по този начин.
Капитан Дюжин обаче не беше работил на „Петровка“, не познаваше добре Настя и колегите й и не беше присъствал на онзи печален урок. Ето защо бе сметнал, че ще е напълно нормално да ходатайства за приятеля си.
— Защо, твоето приятелче да не е глупак? — ядосано попита тя. — Не е ли в състояние да се подготви за изпита?
— Абе няма време — впусна се в обяснения Дюжин. — Ами че той учи вечерно, работи като вол. Кога да учи?
— Нали е мъж. Да се напъне и да учи.
— Е, не може и това е. Много са натоварени, няма нито една свободна минута.
— И въпреки това отговорът ми е не! — твърдо повтори Настя.
— Ама защо?
По лицето на капитана бе изписано неподправено изумление, сякаш бе очаквал всичко друго, но не и отказ. Личеше, че е бил готов да изслуша уточняващи въпроси, например за името на приятеля си, номера на групата и датата на изпита, както и да чуе условия във вид на парична сума или някакъв комплект услуги, с една дума Павел Михайлович Дюжин явно бе очаквал какво ли не, само не и това категорично не без каквито и да било обяснения и оправдания.
— Ами така! — сви рамене Каменская. — Не — и толкоз! Никога не съм го правила, няма да го направя и сега.
— А защо не си го правила? — с искрено любопитство попита Павел. — Да не би да си в лоши отношения с втория си баща?
Настя остана буквално като гръмната от тази наглост. Познават се само от един ден, а той не само започва с ходатайства, ами се рови и в семейния й живот.
— Обяснявам, Паша, щом сам не разбираш — спокойно каза тя. — Срамно е човек да не знае материала по основна дисциплина. Това е неприлично. Човек, който смята професионално да се бори с престъпността, няма право да не знае предмета, наречен „оперативно-издирвателна дейност“. Впрочем той е длъжен да знае не по-зле и материала по всички останали предмети. Знаеш ли по какво се различава един детектив от лекар или инженер? Инженерът или лекарят имат пълно право да не знаят подробности за въстанието на Спартак или датата на първото заседание на Генералните щати — това няма да повлияе на способността им правилно да поставят диагнози и да назначават лечение, нито на стабилността на конструкциите. А детективът трябва да умее да се впише във всякаква среда, трябва да бъде способен да поддържа разговор с всякакъв събеседник и да извоюва неговото предразположение. Ние никога не знаем кого ще се наложи да накараме да „пее“ утре: философ, историк, бездомник, писател, музикант, ядрен физик или свещеник. Ето защо, дори моят втори баща да преподаваше културология или история на религиите, аз пак не бих ходатайствала за някого пред него. Имаш ли други въпроси?
— Имам — весело отговори Дюжин. Настя не долови в гласа му дори намек, че се е засегнал. — А ти самата знаеш ли за тези Генерални щати или високите ти изисквания се отнасят само за другите?
— Генералните щати са провели първото си заседание през 1302 година. Да ти кажа ли и за Спартак или не е необходимо?
— Разбрах! — моментално реагира Павел. — Край на въпросите. Значи не се навиваш да ходатайстваш за изпити. А каква полза може да има човек от теб?
— В какъв смисъл? — не разбра Настя.
— В смисъл на твоите възможности. Може би имаш връзки в медицински среди или в някакви посолства, по-специално в отделите за визи?