Настя избухна в смях. Простотата и праволинейността на капитан Дюжин внезапно престанаха да я ядосват, защото бяха толкова непосредствени и открити, че беше невъзможно да му се сърди човек.
— Паша, от мен не можеш да имаш никаква полза — каза тя, усмихната. — Такава съм си — смотана. Така че — извинявай.
— Ей че го каза и ти! — уверено заяви той. — Не може да бъде. Всеки човек има връзки и познанства, друг е въпросът, че много хора не ги ценят, защото самите те не ги използват. Имаш ли съпруг?
— Тази сутрин май имах — пошегува се Настя.
— Какво работи?
— Математик е.
— Ето виждаш ли, значи може да помогне с частни уроци за малки тъпанарчета.
— Пашенка, моят съпруг не се занимава с частни уроци, има си безброй други грижи.
— Нищо, когато му потрябват пари, ще започне да се занимава. За втория ти баща вече разбрах. А какво ще кажеш за майка си?
— Майка ми е лингвист, специалистка е по разработване на методики за изучаване на чужди езици.
— И тя е потенциален частен учител — удовлетворено кимна Дюжин. — А ти какво ми разправяше? Имаш ли брат или сестра?
— Нямам кръвни.
— Ами братовчеди?
— Имам природен брат, син на баща ми от втория му брак.
— Той какво работи?
— Банкер е.
— О! И след това ми говориш, че…
— Стига, Паша, млъквай! — засмя се Настя. — Казах ти за близките си далеч не за да си правиш разни изводи. Просто ти, като всеки нормален кадровик, страдаш от жажда за информация, иска ти се да научиш за мен повече, а нямаш достъп до личното ми досие. Аз интелигентно ти се притекох на помощ и ти дадох известна информация, за да не се изнервяш. Така че от мен можеш да имаш само един вид полза: ще се опитам да ти покажа основите на аналитичната работа. Иначе аз съм напълно безполезен човек.
— Добре — с лекота се съгласи капитанът, — тогава да вървим да ме учиш.
Този разговор се проведе в кабинета, обитаван от Дюжин. Тъй като освен самия капитан, там работеха още трима служители, процесът на съвместната работа естествено трябваше да протича в кабинета на Настя: на нея — като главен експерт-консултант — й се полагаше отделно помещение. И тогава капитан Дюжин смая Настя още повече. Просто я срази, и то къде-къде по-радикално, отколкото със своята прозрачна непосредственост и простодушие.
Още когато престъпи прага на кабинета й, Павел потрепери като от студ, няколко пъти рязко вдиша през носа си, после се обърна към вратата.
— Сега се връщам! — каза и изскочи в коридора.
Върна се след няколко минути. Влезе, плътно затвори вратата, потърси с поглед ключовете, които стърчаха от вътрешната страна на вратата, и заключи.
— Защо? — попита Настя, на която тази постъпка никак не се хареса, защото я караше да предполага най-неприятни и ненужни неща: съвместно пийване в чест на запознанството им.
— Почакай — ще видиш.
Павел извади от джоба си тънка черковна свещ и кутийка кибрит. Едва лумнал, пламъкът се залюшка в различни посоки, свещта започна да попуква и да пуши.
— Така и предполагах — поклати глава той. — Тук, при теб, е лошо. Виждаш ли как пуши свещта? Полето тук не е добро.
— А къде е добро? — насмешливо попита Настя, наблюдавайки този неразбираем за нея спектакъл.
— Там, където пламъкът е спокоен и по форма прилича на обърната капка. Но ти не се тревожи, това може да се оправи. Имаш ли светена вода?
— Какво?!
— Ясно. Необразован човек си ти, Настя. А ми разправяш: оперативният работник трябва всичко да знае и да умее да поддържа разговор на каквато и да е тема. Само те бива да говориш, а не познаваш основни неща от нормалния живот.
— Слушай, Павел, ако обичаш, престани да правиш тук циркове! — ядосано каза тя. — Имаме да вършим работа.
— Твоята работа никъде няма да избяга. А между другото е много вредно да се работи в такава атмосфера. Изобщо не разбирам как главата ти може да мисли в тази стая. Трябва да се вземат спешни мерки.
— Какви например?
— Преди всичко — да се напръскат всички ъгли със светена вода. После да разнесем свещта из цялото помещение и да изчакаме пламъкът да изгори всичкото зло, което се е натрупало тук. А ако това не помогне, ще трябва да ти донеса една рамчица. Имай предвид, докато свещта не престане да пуши и пламъкът не се успокои, аз отказвам и няма да работя тук.
— Сега ме чуй добре, Дюжин! — процеди Настя. — Нямам светена вода и няма да обикалям стаята със свещ в ръка. Не е нужно да носиш никакви рамчици. Всеки човек има право на собствени бръмбари в главата и аз не мога да ти отнема това право. Но имай добрината да не се опитваш да преселиш тези бръмбари в моята глава. Имам си достатъчно свои.