— Лера, спомни си, моля те, дали Саша не ти е казвал, че някой негов приятел има рожден ден или пък друг празник.
— Не ми е казвал — веднага отговори Лера, без да се замисли нито за секунда.
— Но ти дори не се опита да си спомниш — каза Настя. — Разбирам, искаш по-бързо да те оставя на мира, но не съм дошла при теб за развлечение. Момчетата са дали парите, за тях това са много пари и те трябва да знаят ще си получат ли учебниците в края на краищата или парите са изгубени окончателно и трябва отново да ги събират.
Лера помълча малко, загледана в прозореца.
— Нямам какво да си спомням. Саша никога не ми е говорил за приятелите и колегите си. Изобщо не ми е говорил. Никога. Стана ли ви ясно?
— Господи, ама защо се ядосваш? — Настя реши да си поиграе на кудкудякаща квачка. — Какво толкова особено те попитах? Когато едно момче излиза с момиче, напълно естествено е да си говорят за близки, приятели, роднини. За какво друго да си говорят?
— А вие естествено си мислите, че нямат за какво друго да си говорят, нали? — презрително подхвърли Лера. — Че момичето и момчето нямат нито душа, нито сърце, нито вкусове, нито интереси. Те могат да си говорят само за хората, които ги заобикалят. Вие, старите хора, смятате, че само вие сте умни, а по-младите от вас изобщо нямат мозък.
Настя едва сдържа усмивката си. Момичето лесно се хвана на такава простичка провокация. Изглежда, има комплекси на тема младост, по-точно — че хората, които са й интересни, я смятат за малка. Естествено тя вече е голяма и иска да се отнасят към нея като към такава. А незнайно защо те не я вземат насериозно. Да, но при такава постановка на въпроса тя определено не е имала какво да прави в компанията на този толкова незрял Саша Барсуков. Може би изпитва влечение към по-възрастни мъже, но тези мъже най-вероятно не ценят нейната зрелост и оттам идва нейното толкова лесно пламващо раздразнение. Интересно момиче… Не бива да бъде строга към нея, все пак е преживяла страшна трагедия, когато е загубила едновременно двамата си родители, а и дядо си. Дядо си, който е виновен за нейните нещастия, който е престанал да бъде любимият й дядо и с когото сега е принудена да живее в един апартамент. При такава съдба са допустими всякакви странности в характера. Добре, да се върнем към основната тема на разговора.
— И все пак, Лера, помисли къде може да са се дянали тези пари. Почти два милиона. Не е ли купувал Саша през последните дни някакви касети, книги, дрехи? Моля ти се, постарай се да ми помогнеш. Разбери ме, сега ще се върна в института, а пред кабинета ми ме чакат трийсет момчета и момичета, надяват се, че ще им донеса парите. Не всеки има баща и майка, от които да може отново да поиска тези шейсет хиляди. Много младежи постъпват в нашия институт от бедност, защото стипендиите са по-големи, отколкото в цивилно висше учебно заведение, и униформата е безплатна, така че през тези четири години биха имали минимални разходи за дрехи. За такива младежи да загубят шейсет хиляди е пълна катастрофа. И какво да им кажа аз? Че Лера Немчинова отказва да ми помогне, защото не е в настроение? Лера Немчинова не знае какво е да имаш парични проблеми, така че изобщо не я интересуват вашите жалки хилядарки — това ли да им кажа?
Настя говореше почти автоматично, без да се замисля над думите си. Стотици пъти бе провеждала такива разговори, опитвайки се да измъкне от разпитвания необходимата й информация, като при това го бе засипвала с безброй нищо незначещи и дори откровено демагогски тиради. Не й бяха толкова необходими и сведенията за финансовите дела на Саша Барсуков — с неговото убийство се занимаваха бившите й колеги, а те си знаеха работата и сигурно бяха отработили тази версия. На нея й трябваше дядото на Лера Немчинова. Трябваше да си изясни само едно: дали Василий Петрович не се е опитвал да въвлече Саша в криминални деяния и ако се е опитвал, дали това е била собствена, така да се каже, самостоятелна инициатива на дядото (и тогава нека с това продължава да се занимава Юра Коротков с останалия екип!), или е било част, един дребен елемент, мъничка клетка от голяма мрежа, която добре организирани престъпници хвърлят във водите на милиционерските среди с цел да уловят и да поставят в своя услуга младички и алчни милиционери. Цялата комбинация с Лера беше замислена единствено за да я насочи към темата за парите, след това — за бюджета на семейството й, а по-нататък, плавно и естествено — към дядото. Първата крачка към това бе направена, Настя доведе разговора до небрежно подхвърлената фраза, че момичето няма парични проблеми. Да видим как ще потръгне по-нататък.