ТЕМПЪЛ:
Аз ще го запаля. (Взема запалката.) Ти донеси алкохол. Тогава чичо Гейвин няма защо да остава. Доколкото виждам, ще му се единствено да каже сбогом и после да ми прати илюстрована картичка. Пък ако се постарае, може и с две думи. И да си ходи у дома.
(Приближава камината, коленичи, пуска кранчето на газта, приготвила запалката в другата си ръка.)
ГАУЪН:
(Ядосано) Е, де!
ТЕМПЪЛ:
(Щраква запалката и поднася пламъка до кранчето.) За бога, ще ми донесеш ли нещо да пийна?
ГАУЪН:
Разбира се, скъпа. (Към Стивънз) Хвърли си някъде палтото.
(Излиза през трапезарията. Стивънз остава неподвижен и наблюдава Темпъл. Пламъкът постепенно се усилва.)
ТЕМПЪЛ:
(Все още коленичила, с гръб към Стивънз.)
Щом ще оставаш, защо не седнеш? Или обратно. Отзад напред. Щом не сядаш, защо не си тръгваш? Остави ме, аз съм и ограбена, и бита, но ме остави да го преживявам насаме. И бог знае, че мръсотиите се изхвърлят насаме. Удовлетворението е също мръсотия…
(Стивънз я наблюдава. После се приближава до нея, изважда носна кърпа от вътрешния си джоб, спира зад гърба й и протяга кърпата пред очите й. Тя поглежда най-напред кърпата, после него. Лицето й е съвършено спокойно.)
За какво ми е?
СТИВЪНЗ:
Ще ти свърши работа. Суха е. (Продължава да държи кърпата.) Тогава за утре.
ТЕМПЪЛ:
(Живо се изправя.) О, за саждите от влака! Не, ще вземем самолет, Гауън не ти ли каза? В полунощ излитаме от Мемфиското летище; ще тръгнем чак след вечеря. А утре сутринта — Калифорния. Напролет може и до Хаваите да прескочим. Всъщност не, сезонът е неподходящ. Тогава Канада. Май и юни на езеро… (Млъква, ослушва се към вратата за трапезарията.) Тъй че носна кърпа няма да ми е нужна. Нали не ме заплашваш, ти и без това нямаш с какво да ме заплашиш. И понеже е така, не ми трябва нищо твое, току-виж после си рекъл, че съм приела подкуп.
(И двамата чуват шума отвъд вратата на трапезарията, означаващ, че Гауън се приближава. Темпъл снижава глас и заговаря бързо.)
Или да го вземем другояче. Не зная какво искаш, защото не ме интересува. Каквото и да е то, няма да ми го вземеш. (Шумът е вече по-близък, чуват се стъпки, звън на стъкло.) Сега той ще ти предложи нещо да пийнеш и след това също ще поиска да узнае какво искаш и защо си дошъл с нас дотука. Вече ти отговорих. Не. Ако си дошъл, за да ме видиш, как плача, имаш много здраве! Но и нищо повече няма да получиш. От мене нищо! Разбираш ли?
СТИВЪНЗ:
Чувам.
ТЕМПЪЛ:
Искаш да кажеш, че не ти се вярва. Добре, трогната съм. (Още по-бързо и припряно.) Отказах да отговоря на твоя въпрос. Сега аз ще ти задам един…
(С влизането на Гауън тя моментално сменя темата и то тъй гладко насред изречението, че никой новодошъл не би доловил разликата в тембъра.)
… от нейните адвокати, сигурно ти е разправяла; дори една такава наркоманка, която избива малки деца, дори тя има може би някакво свое оправдание. Черна наркоманка и бяло бебе!…
ГАУЪН:
Нали ти казах, млъкни!
(Носи поднос, на който е наредил кана с вода, купа с лед, три празни високи чаши и три чаши, вече пълни с уиски. Бутилката се подава от джоба на сакото му. Приближава Темпъл и протяга подноса към нея.)
Нищо, нищо! Този път за разнообразие и аз ще пия. След осем години пауза! И защо не?
ТЕМПЪЛ:
Защо не?
ГАУЪН:
(След като тя взима една от пълните чаши, той подава подноса на Стивънз, който посяга към втората. После оставя подноса на масата и вдига третата чаша.)
Цели осем години нито една глътка! Сега е може би моментът пак да се почне. В края на краищата, не е малко. (Към Стивънз) Пий. Малко вода не щеш ли?
(Като че несъзнаващ какво е сторил, той оставя недокоснатата си чаша на подноса, налива вода от каната в една от празните чаши и я подава на Стивънз тъкмо когато оня е изпразнил първата си чаша и я сваля. Тогава Стивънз поема водата. Темпъл също не се е докоснала до чашата си.)
А сега може би околийският адвокат Гейвин Стивънз ще ни каже защо е дошъл?
СТИВЪНЗ:
Жена ти вече каза. Да си взема сбогом.
ГАУЪН:
Вземай! Пожелай ни добър път и си грабвай шапката!
(Изтръгва водата от ръката на Стивънз и връща чашата на масата.)
ТЕМПЪЛ:
(Оставя чашата си на подноса) Сложи ми малко лед и вода. Но първо вземи палтото на чичо Гейвин.