(Пипва чашата да провери колко е топло млякото, после я взема. Към Гауън.)
Благодаря ти, скъпи.
ГАУЪН:
Нищо, мила. (Към Стивънз) Виждаш ли? Не каква да е салфетка, а точно салфетката за мляко! Това се казва обучение.
(Ненадейно спира, защото е забелязал Темпъл; тя не прави нищо особено, просто е застанала с млякото в ръка. Но той вероятно знае какво значи това и я пита.)
Какво има?
ТЕМПЪЛ:
И аз не знам.
(Той отива до нея, целуват се: не продължително, а най-обикновено, целувка между мъж и жена. Сетне, отнасяйки чашата с мляко, Темпъл се отправя към вратата за хола. Към Стивънз.)
Довиждане до юни. Бъки ще ти прати картичка. На Маги също. А може би греша и по отношение миризмата на Темпъл Дрейк. Ако ти падне да чуеш нещо, което не си чувал, но знаеш, че е вярно, готова съм да се съглася. Стига да вярваш, че можеш да чуеш нещо, което още не си чувал.
СТИВЪНЗ:
Ти не вярваш ли?
ТЕМПЪЛ:
Не, чичо Гейвин. Ако някой иска да иде на небето, коя съм аз да му преча? Лека нощ и довиждане.
(Излиза и затваря вратата. Стивънз се обръща мрачен и оставя чашата си на масата.)
ГАУЪН:
Защо не пиеш? И без това трябва да вечерям, багаж да стягам… Какво ще кажеш?
СТИВЪНЗ:
За кое? За багажа или за уискито? Ти няма ли да пийнеш? Поне една чаша…
ГАУЪН:
Може, разбира се. (Взема първоначално напълнената по-малка чаша.) Не е ли по-добре да си тръгваш? Остави ни да си кроим отмъщението.
СТИВЪНЗ:
Иска ми се поне то да те утеши.
ГАУЪН:
Дай боже! Бих искал да се окаже, че отмъщението ще е краят! „Око за око!“ Имало ли е по-празни думи? Но да разбереш, че са празни, трябва поне едного да си загубил.
СТИВЪНЗ:
И все пак тя ще трябва да умре.
ГАУЪН:
Защо не? Кой ще загуби — една негърка, уличница, пияница, наркоманка…
СТИВЪНЗ:
… скитница, загубила всякакви надежди, докато един хубав ден мистър и мисиз Гауън Стивънз я вдигат от локвата и от чисто съжаление и човечност й предлагат един последен шанс…
(Гауън е неподвижен, само пръстите му стягат чашата още по-силно. Стивънз вижда това и без да го изпуща от очи, продължава)
И изведнъж, за отплата…
ГАУЪН:
Виж какво, чичо Гейвин, защо наистина не си тръгваш? Иди си у дома, по дяволите, където искаш…
СТИВЪНЗ:
Още малко, тръгвам. Затова ли мислиш, че тя е длъжна да умре?
ГАУЪН:
Не аз. Аз нямам нищо общо с тая работа. Не съм аз прокурорът. Нито пък съм инсценирал — така ли се казваше — този процес. Едничката ми връзка с тая история е, че по една случайност съм баща на детето, което тя… Кой, за бога, е нарекъл тази гадост напитка?
(Захвърля уискито заедно с чашата в купата за лед, моментално грабва една от празните чаши и вдига пълната бутилка да я напълни. В началото уж мълчи, но внезапно става ясно, че се смее: смях, който почва достатъчно нормално, но в следващия миг е вече извън неговия контрол, превръща се в истерично хихикане; уискито продължава да тече и чашата всеки миг ще прелее. Стивънз се пресяга, отнема му бутилката.)
СТИВЪНЗ:
Спри де! Стига ти толкова!
(Оставя шишето на масата, вдига пълната чаша и прелива половината й съдържание в другата; сега вече подава на Гауън една далеч по-разумна доза. Гауън я взима, млъква. Очевидно се е овладял.)
ГАУЪН:
(Без да вкуси от питието) Осем години. Осем години въздържание и ето каква отплата: детето ми да умре от ръцете на една черна наркоманка, уличница и прочие, която и да бяга дори не е посмяла, та поне да я беше застрелял някой полицай като бясно куче… Разбираш, нали? Осем години без капка. Каквото ми трябваше, получих, но си го и платих и сега отново мога да се пропия. Нали? А не ми се пие. Сякаш онова, което съм получил, не е било това, което искам, сякаш съм платил за нещо, което нищо не е струвало. И ми става смешно. Това е то да тържествуваш: сделката е отлична, без да си я искал. С намалена лихва. Две деца имах. И трябваше да заплатя за едното, та да осъзная, че всъщност нищо не ми е струвало. Половин цена: едно дете и една черна уличница на бесилото. Толкова ми струва имунитетът.
СТИВЪНЗ:
Няма такова нещо.
ГАУЪН:
В миналото. В лудата ми глава. В моето пиянство, в страха ми ако искаш…
СТИВЪНЗ:
И минало няма.
ГАУЪН:
Как сега да не се смееш? Само че по-тихо, нали? Да не смущаваме дамите, да не смущаваме мис Дрейк, мис Темпъл Дрейк… Разбира се, защо не и страх? Само че за благозвучие да го наричаме чисто и просто пре-трениране. Знаеш, нали? Гауън Стивънз, научен във Вирджиния да пие като джентълмен, се напива като джентълмен, като десет джентълмени и повлича една селска колежанка, момиче, а кой знае, може би и девствено, повлича го с колата си на мач в колежа от съседната околия, напива се повече и от двайсет джентълмени, изгубва пътя, още пие, повече от четирийсет джентълмени, блъска автомобила, с което надминава осемдесет джентълмени, и изпада в пълно безсъзнание, а девственицата в това време е отвлечена в един публичен дом в Мемфис… (произнася нещо неразбираемо)