ТЕМПЪЛ:
(Щраква запалката, поднася я до цигарата, пали, след това я връща на масата. Стивънз се навежда и тиква пепелника към нея. Едва сега тя вдига поглед.)
Благодаря. А сега, позволи ми аз да те науча какво да правиш. Няма никакво значение какво аз зная и какво ти мислиш, че зная, и какво е могло да се случи. Защото нямаме нужда от това. Имаме нужда от едно медицинско свидетелство, от което да се вижда, че тя е луда. От години.
СТИВЪНЗ:
Мислил съм за това. Само че сега е твърде късно. Това трябваше да се направи преди близо пет месеца. Сега вече процесът е минал и заминал, тя е била намерена за виновна и осъдена. В очите на закона тя е вече мъртва. За закона Нанси Манигоу вече не съществува. Дори да имахме и най-доброто основание…
ТЕМПЪЛ:
Така ли?
СТИВЪНЗ:
А ние нямаме.
ТЕМПЪЛ:
Така ли? (Обляга се в стола си, пуши забързано и не изпуска Стивънз от очи. Гласът й е мек, търпелив.)
Вярно. Но се помъчи да ме изслушаш. Наистина се помъчи. Аз съм медицинското, аз мога да бъда и клетвена декларация. За какво инак сме се събрали тук в десет часа посред нощ в навечерието на екзекуцията? За какво друго трябваше, както казваш, да се върна чак от Калифорния, да не говорим за, както пак ти би казал, фалшивото съвпадение, че по тоя начин ще спася и собствената си репутация? Сега трябва просто да решим какво и колко да се пише в една подобна декларация. Помъчи се… може би все пак трябваше да ти дам нещо да пийнеш, а?
СТИВЪНЗ:
Не точно сега. След малко. Достатъчно съм замаян от престъпени клетви и презрение към съда.
ТЕМПЪЛ:
Престъпени клетви?
СТИВЪНЗ:
Не такива, които могат да се купят. По-лошо: непотребни, След като моят клиент е не само обявен за виновен, но и осъден, аз отивам при главния свидетел на прокуратурата и предлагам доказателства за анулирането на цялото дело…
ТЕМПЪЛ:
Кажи им, че всичко съм забравила. Или по-скоро, че съм си променила решението. Кажи, че околийският адвокат ме е подкупил да си държа устата…
СТИВЪНЗ:
Темпъл!
ТЕМПЪЛ:
Или нещо още по-добро: нима не е видно? — една жена, чието бебе е удушено в люлката, иска отмъщение, на всичко е готова, само и само да отмъсти; като стига обаче до него, става й ясно, че не може да го преживее, че не може да пожертва един човешки живот, пък бил той и на една черна уличница.
СТИВЪНЗ:
Млъкни! Ако ще говорим, да говорим за едно и също.
ТЕМПЪЛ:
А за какво друго говорим? Нали за спасяването на една осъдена, чийто опитен адвокат вече си е признал, че се е провалил?
СТИВЪНЗ:
Значи, ти наистина не желаеш смъртта й. Съвпадението е измислено от тебе.
ТЕМПЪЛ:
Та нали това ти казвам! За бога, хайде да свършваме!
СТИВЪНЗ:
Готово! И така, Темпъл Дрейк ще я спаси.
ТЕМПЪЛ:
Ще я спаси мисиз Гауън Стивънз.
СТИВЪНЗ:
Не. Темпъл Дрейк. (Тя го гледа, пушейки. Бавно дръпва цигарата от устата си и все тъй не откъсвайки очи от него, протяга ръка да я смачка в пепелника.)
Добре. Разкажи ми отново. Може би този път не само ще те слушам, но и ще се помъча да те разбера. Измъкваме отнякъде една клетвена декларация, от която се вижда, че убийцата не е била на себе си в момента на престъплението, била е невменяема.
ТЕМПЪЛ:
Слушал си. Кой знае…
СТИВЪНЗ:
Но на какво ще се базира?
ТЕМПЪЛ:
Кое?
СТИВЪНЗ:
Декларацията. На какво ще се базира? Какви доказателства?
ТЕМПЪЛ:
Доказателства ли?
СТИВЪНЗ:
Доказателства. Какво ще има в нея? С какво ще обясним, по какви причини досега не сме — в същност ти не си поставила въпроса, а си чакала едва след като…
ТЕМПЪЛ:
Отде да знам аз? Ти си адвокатът. Ти ще кажеш какво да има. Какво се пише в подобни декларации, от какво има нужда, за да свършат работа, сигурна работа? Няма ли в твоите книги мостри, в протоколите нямате ли прецеденти — оттам да видим… (Замлъква. Гледат се втренчено, мълчат, просто се гледат, докато най-после тя въздъхва дълбоко; гласът й пак е станал рязък.) Тогава какво искаш? Какво повече искаш?
СТИВЪНЗ:
Темпъл Дрейк.
ТЕМПЪЛ:
(Остро, начаса) Не! Само мисиз Гауън Стивънз.
СТИВЪНЗ:
(Неумолим и спокоен) Искам Темпъл Дрейк. Истината.
ТЕМПЪЛ:
Истината? Нали се мъчим да спасим една осъдена убийца, чийто адвокат вече си е признал, че се провалил! Какво общо има истината с всичко това? „Ние“! Аз, АЗ, майката на удушеното, а не ти, Гейвин Стивънз, адвокатът! Аз, мисиз Темпъл Гауън Стивънз, майката! Нима не проумяваш, че всичко ще направя? Всичко!