СТИВЪНЗ:
Освен едно. А то е всичко. Нас смъртта не ни интересува. Тя е нищо: с нея може да се оправи една шепа дребни факти и някой и друг подписан документ. С това е свършено, не можем да го забравим. Сега нас ни интересува справедливостта. А с нея само истината може да се премери. Или любовта.
ТЕМПЪЛ:
(Остро) Любовта! О, господи! Любовта!
СТИВЪНЗ:
Да го наречем тогаз състрадание. Или кураж. Или най-обикновена чест, честност, или, ако щеш, борба за правото да спиш нощем спокойно.
ТЕМПЪЛ:
И ти ми дрънкаш за сън, на мен, дето още преди шест години се научих вече да не съзнавам, че нощем не съм спала?
СТИВЪНЗ:
А съвпадението?
ТЕМПЪЛ:
Ще престанеш ли, за бога?… Добре тогава, щом смъртта й е нищо, кажи какво искаш?
СТИВЪНЗ:
Казах ти. Истината.
ТЕМПЪЛ:
Пък аз ти казах, че онова, което имаш предвид, като ми плещиш за истината, няма нищо общо. Като отидеш пред — как се нарича по-висшата сбирщина от опитни юристи, върховен съд ли, що ли, — като отидеш там, ще имаш нужда от факти, книжа, документи, така подбрани и толкова убедителни, че никой да не може да се усъмни в тях.
СТИВЪНЗ:
Ние няма да ходим във Върховния съд. (Учудена, тя го поглежда с широко отворени очи.) С това е свършено. Ако ставаше така и ако можеше да има резултат, отдавна щях да се погрижа, още преди четири месеца. Ще отидем при губернатора. Тази нощ.
ТЕМПЪЛ:
Губернатора?
СТИВЪНЗ:
Може би и той няма да я спаси и по всяка вероятност няма да иска.
ТЕМПЪЛ:
Тогава защо и за какво да го молим?
СТИВЪНЗ:
Казах вече. Истината.
ТЕМПЪЛ:
(Слисана.) Само за това? И за нищо друго? Да я изкажем, да я издишаме на един дъх, в думи и в звуци. И то за какво? За да я чуе някой си, някъде си, непознат някакъв, дето хич не му влиза в работата. Но да я чуе, защото бог го е надарил със слух. Защо не си пуснеш риториката? Защо не ми кажеш, че всичко това е заради моята душа, нея да спася?
СТИВЪНЗ:
Казах ти. За да можеш да спиш спокойно.
ТЕМПЪЛ:
А аз ти напомних, че още преди шест години съм забравила какво значи спокоен сън.
(Тя го гледа, но той мълчи. Протяга ръка към масата, към цигарите, но ръката й застива по средата, увисва.)
Значи, има и нещо друго. Сега май ще имаш точно попадение. Добре, стреляй!
(Той не отвръща, не помръква. Само след миг тя извръща глава и поглежда към канапето и спящото дете. Надига се, приближава канапето и изправена над него, гледа детето. Снижава глас.)
Значи клопка. Само дето не разбирах за кого. (Поглежда детето.) Прехвърлих живото си дете на тебе. Сега ти ми го връщаш обратно.
СТИВЪНЗ:
Имай пред вид, че не съм го събудил.
ТЕМПЪЛ:
Но нали си адвокат! Ще има ли нещо по-добро за неговото спокойствие и за чистия му сън от обесването на сестрината му убийца?
СТИВЪНЗ:
Независимо как и заради чия лъжа?
ТЕМПЪЛ:
Независимо.
СТИВЪНЗ:
Все пак ти откри съвпадението.
ТЕМПЪЛ:
Откри го мисиз Гауън Стивънз.
СТИВЪНЗ:
Откри го Темпъл Дрейк. Мисиз Гауън Стивънз изобщо не е в тая категория. Това е категорията на Темпъл Дрейк.
ТЕМПЪЛ:
Темпъл Дрейк е мъртва.
СТИВЪНЗ:
Миналото никога не умира. То дори още не е минало.
(Тя се връща към масата, взима си цигара от кутията, лапва я и посяга за запалката. Той се навежда, сякаш да й я подаде, но тя вече я държи, щрака и пали.)
ТЕМПЪЛ:
Слушай, ти какво знаеш?
СТИВЪНЗ:
Нищо.
ТЕМПЪЛ: Закълни се.
СТИВЪНЗ:
Ще ми повярваш ли?
ТЕМПЪЛ:
Не, но все пак се закълни!
СТИВЪНЗ:
Добре, кълна се.
ТЕМПЪЛ:
(Смачква цигарата в пепелника.) Тогава слушай, слушай внимателно. Темпъл Дрейк е мъртва. Темпъл Дрейк е умряла шест години преди Нанси Манигоу. И ако Нанси Манигоу трябва да бъде спасена от Темпъл Дрейк, горко й! Сега си тръгвай!
(Тя не го изпуска от очи. Минава миг. Той се изправя, а тя не издържа на погледа му и обръща глава.)
Лека нощ.
СТИВЪНЗ:
Лека нощ.
(Приближава се до стола, където са палтото и шапката му, взима ги, после стига до вратата за хола и слага ръка на бравата.)
ТЕМПЪЛ:
Гейвин!
(Той спира с ръка на бравата и се обръща към нея.)