ГУБЕРНАТОРЪТ:
Метафори?
ТЕМПЪЛ:
Превръзката на Темида. Стрелковият взвод. Или може би греша, като казвам метафора? Или просто се шегувам. Но няма защо да се извинявам. Шега, която се подлага на аутопсия, напомня желанието да оневиниш яйцето, нали? Едничкото, което ти остава, е и двете тутакси да забравиш.
(Губернаторът приближава пламъка до цигарата на Темпъл. Тя се навежда, пали и след това се обляга назад.)
Благодаря.
(Губернаторът затваря запалката, сяда на високия си стол зад писалището и все още със запалката в ръце, отпуска ги върху масата. Стивънз сяда на другия стол срещу Темпъл и оставя пакета цигари на писалището до себе си.)
ГУБЕРНАТОРЪТ:
Какво има да ми каже мисиз Гауън Стивънз?
ТЕМПЪЛ:
Не да ви разкажа, а да ви помоля. Не, и това не е вярно. Можех да ви помоля да отмените изпълнението на присъдата, когато ви се обадихме… когато чичо Гейвин ви телефонира снощи. (Към Стивънз) Хайде, кажи му, нали си рупорът, ти сам казваш това. Нали адвокатите препоръчват на своите пациенти, тоест клиенти, никога да не се обаждат, Ако някой трябва да говори, това е адвокатът.
ГУБЕРНАТОРЪТ:
Така става само когато клиентът още не е застанал на свидетелската трибуна.
ТЕМПЪЛ:
А-ха, значи тук съм на свидетелска трибуна.
ГУБЕРНАТОРЪТ:
След като идвате чак от Джеферсън в два часа посред нощ, какво друго име бихте дали?
ТЕМПЪЛ:
Ясно. Само че сега пред вас не е мисиз Гауън Стивънз, а Темпъл Дрейк. Спомняте си Темпъл Дрейк: абитуриентката от Мисисипи, която завърши образованието си в един публичен дом на Мемфис. Преди около осем години, помните ли? Не че е необходимо да се напомня това някому, най-малкото на първия платен слуга на суверенния щат Мисисипи, който положително преди осем години е чел вестниците или най-малкото е имал приятел, който преди осем години е чел вестниците или просто е чул.
ГУБЕРНАТОРЪТ:
Мисля, че си спомням. Е, и какво има да ми каже Темпъл Дрейк?
ТЕМПЪЛ:
Това не е най-важното. Първо, какво трябва да ви разкажа? Искам да кажа колко от онова, което още не знаете — няма смисъл да си губим времето с познати неща. Сега е два, може би искате, или просто имате нужда от малко сън, дори да сте първият платен слуга на народа; а може би тъкмо затова. Виждате ли, вече почнах да лъжа. Какво ме засяга мен колко спи първият платен чиновник на щата, пък и него какво го засяга Нанси Манигоу или Темпъл Дрейк, та да си губи от съня заради тях?
СТИВЪНЗ:
Не и лъжата.
ТЕМПЪЛ:
Добре, тогава измислицата. И щом негова светлост или негово превъзходителство — не зная как го наричат — отговори на въпроса ми, можем да продължим.
СТИВЪНЗ:
Питай тогава и да продължаваме.
ГУБЕРНАТОРЪТ:
Питайте. Колко от това, което вече зная ли?
ТЕМПЪЛ:
(След миг суетня) Чичо Гейвин е прав. Може би вие сте човекът, който трябва да задава въпроси. Само че, моля ви, направете ги колкото е възможно по-безболезнени. Защото малко… малко ще ме боли, благозвучно казано. Правилно си послужих с думата „благозвучно“, нали?
ГУБЕРНАТОРЪТ:
Разкажете ми за Нанси Манихоу или Маникоу, как се пишеше?
ТЕМПЪЛ:
Никак. Тя не може да пише. Нито да пише, нито да чете. Ще я обесите под името Манигоу, но и то може да не е истинското, макар че вдругиден и това няма да има значение.
ГУБЕРНАТОРЪТ:
Ах да, Манигоу, стара Чарлстънска фамилия.
СТИВЪНЗ:
Дори още по-стара. Мейнголт. В кръвта на нейните бивши господари е текла норманска кръв.
ГУБЕРНАТОРЪТ:
Да почнем тогава с нея?
ТЕМПЪЛ:
Колко сте умен! Тя беше наркоманка и уличница която ние с мъжа ми измъкнахме от калта да ни гледа децата. Удуши едното и утре сутринта ще бъде обесена. И ние, нейният адвокат и аз дойдохме да ви помолим да я спасите.
ГУБЕРНАТОРЪТ:
Да, зная. Защо?
ТЕМПЪЛ:
Защо аз, майка на умъртвеното от нея дете, ви моли да я спасите? Защото вече съм й простила.
(Губернаторът я наблюдава, и двамата със Стивънз изчакват. Тя също не сваля очи от губернатора и е цялата нащрек.)
Защото не е с всичкия си. (Енергично дръпва от цигарата.) Добре. Не искате да знаете защо ви моля да я спасите, а защо аз… защо ние наехме една уличница и скитница да ни бави децата, така ли?… За да й дадем една възможност, нали и тя е човешко същество, нищо, че е негърка, че е пропаднала…