ГУБЕРНАТОРЪТ:
Смъртта е болезнена. Срамната смърт още повече. А в това няма никакво благозвучие, колкото и да го търсим.
ТЕМПЪЛ:
О, смъртта! Сега не разговаряме за смърт. Говорим за срама. Нанси Манигоу няма капка срам, но трябва да умре… За това ли е дошла тук Темпъл Дрейк? Защото Нанси Манигоу ще трябва да умре?
СТИВЪНЗ:
Кажи му каквото знаеш.
ТЕМПЪЛ:
Но той още не е отговорил на въпроса ми. (Към губернатора) Помъчете се да отговорите. Какво да ви разкажа? Само не казвайте „всичко“. Вече съм го чувала.
ГУБЕРНАТОРЪТ:
Зная коя беше Темпъл Дрейк: младата абсолвентка преди осем години, която една сутрин напуснала колежа с група колеги, за да отиде на бейзболния мач в съседния университет, но някъде по пътя изчезнала, стопила се просто и никой не можел да каже къде е, докато месец и половина по-късно не се появи като свидетелка в Джеферсън по едно дело за убийство, заведено от адвоката на същия човек, който, както се узна тогава, я бил отвлякъл и държал при себе си пленница…
ТЕМПЪЛ:
… в един публичен дом на Мемфис — не забравяйте това!
ГУБЕРНАТОРЪТ:
… държал я, за да докаже после неговото алиби в убийството…
ТЕМПЪЛ:
А Темпъл Дрейк отлично знаела по какви причини е извършено това убийство…
СТИВЪНЗ:
Чакайте. И аз искам да играя. Тя слязла от влака, с който пътували колегите й, по настояванията на един младеж, който пресрещнал влака на една от междинните спирки с автомобила си. Намерението им било да продължат за мача с колата, само че по това време младежът бил вече много пиян, напил се още повече и блъснал колата. Двамата трябвало да се подслонят в къщата на един, който незаконно варял уиски, и където станало убийството. Оттам всъщност убиецът я отвлича и я завежда в Мемфис, да я държи, докато му потрябва за алиби. По-късно оня, младежът с автомобила, нейният кавалер и пазител по време на отвличането, се оженва за нея. И сега е неин съпруг. Моят племенник.
ТЕМПЪЛ:
(Към Стивънз) А ти? Нали си много мъдър? Защо не повярваш в истината? Нали се мъча да ви я разкрия? (Към губернатора) Докъде стигнах?
ГУБЕРНАТОРЪТ:
„А Темпъл Дрейк отлично знаела…“
ТЕМПЪЛ:
Да, да. Защото сама видяла как станало всичко. А неговият адвокат я повика в съда на Джеферсън, за да защити живота на човека, който бе обвинен в убийство. Това е. Казах ви нещо, което никой друг, освен адвоката от Мемфис не знаеше, а всъщност още не съм почнала. Виждате ли? Ние дори не можем да се споразумеем. Още не сте ми казала да или не, ще я спасите ли или няма, можете ли, искате ли, ще си помислите ли, няма ли. Която и да е, Темпъл Дрейк или мисиз Гауън Стивънз, най-напред това ще поиска от вас.
ГУБЕРНАТОРЪТ:
Първо за това ли искате да ме помолите?
ТЕМПЪЛ:
Не мога, не смея. Ако кажете „не“?
ГУБЕРНАТОРЪТ:
Тогава няма да е необходимо да ми разказвате за Темпъл Дрейк.
ТЕМПЪЛ:
Необходимо е. Аз трябва всичко да кажа, нали за това дойдох. Но ако поне не вярвах, че може да кажете „да“, не виждам как ще смогна. Тук би трябвало някой да се трогне, може би господ, ако съществуваше. Ето на, виждате ли колко е ужасно? И от бога нямаме нужда. Простото зло ни е достатъчно. И след осем години пак ти стига. Преди осем години чичо Гейвин беше казал… да, и той беше там! И можеше да ви разкаже всичко това по телефона и в този момент щяхте да си спите в леглото… беше казал, че човек се корумпира дори когато само гледа злото, случайно дори… (Млъква напрегната, неподвижна)
ГУБЕРНАТОРЪТ:
Вземи си сега цигара. (Към Стивънз) Гейвин…
(Стивънз взема пакета цигари и понечва да й даде цигара, но тя махва с ръка.)
ТЕМПЪЛ:
Не, благодаря. Късно е вече. Започвам. Щом не можеш да прескочиш оградата, мини през нея…
СТИВЪНЗ:
(Прекъсва я) Което означава, че един от нас ще се намери от другата страна. (На нейното учудване) Да, аз също играя. Продължавай. И така: Темпъл Дрейк…
ТЕМПЪЛ:
Темпъл Дрейк, глупавата девственица, тоест девственица, дотолкова, доколкото никой не се е наемал да докаже обратното, но глупачка положително; седемнайсетгодишна и много по-глупава, отколкото девствена — нещо, което и възрастта не е в състояние да извини; да се окаже способна на една глупост, каквато децата на седем, пък дори и на три години трудно ще извършат…