СТИВЪНЗ:
Позволи на коня си да се помъчи. Закарай го до оградата и го накарай да я прескочи, не минавай през нея.
ТЕМПЪЛ:
Намекваш за джентълмените с вирджинско възпитание. (Към губернатора) Става дума за мъжа ми. Завършил е университета на Вирджиния, възпитан както би казал чичо Гейвин, не само на алкохол, но и на добри обноски…
СТИВЪНЗ:
… за да забрави и двете в оня ден преди осем години, когато я свалил от влака и разбил автомобила при оная къща.
ТЕМПЪЛ:
Но затуй пък поне едното си възвърна: при първа възможност се ожени за мене. (Към Стивънз) Нали не се сърдиш, че казвам това на негово превъзходителство?
СТИВЪНЗ:
Възвърна си и двете. От него ден капка не е слагал в устата си. Негово превъзходителство може да има това предвид.
ГУБЕРНАТОРЪТ:
Ще го имам. Имам го.
(Прави умишлена пауза, с което иска да ги накара и двамата да замълчат и да го изслушат.)
Бих предпочел…
(Сега и двамата го гледат. Сега за първи път разбираме, че тук има и нещо друго, че губернаторът и Стивънз знаят нещо, което Темпъл не подозира. Към Темпъл)
… той да не беше идвал с вас.
СТИВЪНЗ:
За това по-късно, Хенри.
ТЕМПЪЛ:
(оживена и подозрителна)
Кой да не беше идвал?
ГУБЕРНАТОРЪТ:
Съпругът ви.
ТЕМПЪЛ:
Защо?
ГУБЕРНАТОРЪТ:
Дошла сте да ме молите за живота на една жена, която е убила детето ви. Но и съпругът ви е родител.
ТЕМПЪЛ:
Грешите. Не сме дошли в два часа сутринта, за да спасяваме живота на Нанси Манигоу. Тя няма нищо общо с тия неща, нейният адвокат ми каза още преди да тръгнем от Джеферсън, че вие няма да спасите Нанси Манигоу. Дойдохме и ви събудихме по това време само за да предоставим на Темпъл Дрейк възможността да страда, страдание заради самото страдание, както в онази, руска ли беше, каква беше, книга, дето е написана само за страданието, не да страдаш за нещо или от нещо, а просто ей така да страдаш. А може би не съм права, може би никой истински не страда вече заради страданието. Хората страдат за истината, за справедливостта, за срама на Темпъл Дрейк, за болезнения живот на черната Нанси Манигоу…
ГУБЕРНАТОРЪТ:
Дай й сега носната кърпа.
(Стивънз изважда чиста кърпа от джоба си, разтваря я и протяга ръка към Темпъл. Тя не се отмества, ръцете й са кръстосани в скута. Стивънз се изправя, отива до нея и пуска кърпата в скута й, после се връща на стола си.)
ТЕМПЪЛ:
Благодаря. Но това сега няма значение. Вече наближаваме края. Можеш дори да слезеш до колата и да запалиш мотора, да загрява, докато свърша. (Към губернатора) Виждате ли? Не ви остава нищо друго, освен да мълчите и да ме слушате. Пък ако не щете, може и да не слушате. Но поне мълчете, изчакайте ме. Няма много да ви задържам, отиваме си, гасите лампите и лягате. Нощта е пред нас: тъмнина, може би дори малко сън… Със същата ръка, с която ще угасите лампата и ще си оправите завивката, може завинаги да отхвърлите Темпъл Дрейк от мисълта си и да забравите какво сте сторили за нея, за Нанси Манигоу, ако изобщо сторите нещо, ако изобщо има някакво значение дали ще сторите или не. И край. Повече никакви тревоги. Чичо Гейвин е само отчасти прав. Не е работата никога да не поглеждаш злото, работата е там, че понякога не можеш другояче, защото просто не са те предупредили. Не е във вечното противопоставяне на злото, да му казваш „не“, преди да си го видял. Трябва да кажеш това „не“ много преди да си научил, че злото съществува. Сега вече мога да запаля цигара.
(Стивънз поема пакета, става и като изважда една цигара наполовина, й го поднася. Тя взема цигарата и вече е почнала да говори; в същото време Стивънз връща пакета на писалището и хваща запалката, която губернаторът, без да откъсва очи от Темпъл, му е плъзнал по масата. Стивънз щраква и поднася запалката. Темпъл не прави опит да запали, държи цигарата в ръка и говори. После я оставя незапалена в пепелника, а Стивънз затваря запалката и отново сяда на стола си, като оставя запалката до цигарите.)
Темпъл Дрейк харесваше злото. Тя тръгна за онзи мач, защото трябваше да се качи на онзи влак, от който после да се измъкне на първата спирка и да се метне в автомобила, за да измине сто мили с един мъж…
СТИВЪНЗ:
… който не знае да пие.
ТЕМПЪЛ:
(Към Стивънз) Добре, нали аз говоря сега? (Към губернатора) Оптимист! Не младия мъж, той просто се държеше, както си знае. Не той предложи това пътуване. Темпъл Дрейк!
СТИВЪНЗ:
Само че с неговата кола. Или по-скоро на майка му.