ГУБЕРНАТОРЪТ:
Не мисля, че те разбирам.
СТИВЪНЗ:
Помъчи се. Дай простор на онова отвращение, с което стъпваш върху червея. Ако Вители поне това не може да събуди в теб, то животът му наистина ще да е бил празна работа.
ТЕМПЪЛ:
Изобщо не се опитвайте. Откажете се, за бога, откажете се. Запознах се с този мъж, няма значение как, и както се казва, влюбих се. Но и това не е толкова важно. Важното е, че писах писмата…
ГУБЕРНАТОРЪТ.
Ясно. Това са нещата, които мъжът й не знае.
ТЕМПЪЛ:
(Към губернатора) Има ли някакво значение? Дали знае, или не знае? Какво значат едно-две лица, някое и друго име в повече? Нали знае, че месец и половина съм живяла във вертепа на улица Манюел? И дали в леглото ми е имало един или двама? Или трима, или четирима? Мъча се да ви разкажа и това е достатъчно. Не разбирате ли? Само че нека аз сама! Накарайте го, за бога, да ме остави сама да разказвам.
ГУБЕРНАТОРЪТ:
(Към Стивънз, но наблюдавайки Темпъл) Стига, Гейвин! (Към Темпъл) И така, влюбихте се.
ТЕМПЪЛ:
Благодаря ви. За думата ви благодаря. Там тя нямаше никакво съдържание. Но аз бях там, паднала и загубена. Можех да се измъкна по улука или дори по кабела на гръмоотвода, можеше и по-просто: да се преоблека като негърката-прислужница с една бохча мръсни чаршафи и малко дребни пари и да се изпаря през главния вход. Но аз писах писма. Всеки път пишех по едно… после, след като те… впрочем той, след като той си тръгваше. Понякога пишех и две, и три, зависи по колко дни имаше помежду, когато не идваха… когато той не идваше.
ГУБЕРНАТОРЪТ:
За какво става дума?
ТЕМПЪЛ:
Нали знаете, да има нещо да върша, да си запълвам времето, нещо по-добро от модните ревюта пред огледалото. Хубави писма…
ГУБЕРНАТОРЪТ:
Почакайте. Вие казахте нещо.
ТЕМПЪЛ:
Казах, че бяха хубави писма, дори за…
ГУБЕРНАТОРЪТ:
Не, вие казахте, че това ставало след като те си отивали. (Споглеждат се. Темпъл не отвръща. Към Стивънз) Нима трябва да разбирам, че и оня, Вители, също е бивал в стаята?
СТИВЪНЗ:
Да. Нали за това е довел младото момиче. Сега сигурно ти става ясно какво искам да кажа, като го наричам гастроном и ценител.
ГУБЕРНАТОРЪТ:
И какво искаше да кажеш с обувката и паяка? Но той е мъртъв.
ТЕМПЪЛ:
О, да. Мъртъв. И аз бих казала „пурист“. До последния миг. Обесиха го на другото лято в Алабама за убийство, в което не беше замесен, което никой друг от замесените не вярваше, че може да бъде извършено от него. Дори адвокатът му не можа да го убеди да си признае, че и да е искал, не би могъл да го извърши, или не би го извършил, дори да е мислил за това. Да, и той вече е мъртъв, но ние не сме дошли тук за отмъщение.
ГУБЕРНАТОРЪТ:
Да. Продължете. Писмата.
ТЕМПЪЛ:
Писмата. Хубави писма бяха. Опитвам се да ви обясня, че макар писани преди осем години, бяха такива, каквито човек не би показал на мъжа си, каквото и да мисли той за миналото ти. (Не сваля очи от губернатора. Признанието е доста мъчително.) Не бихте очаквали нещо подобно от едно седемнайсетгодишно момиче, начинаещо при това. Мисълта ми е, че ще се учудите как едно седемнайсетгодишно момиче, незавършило още и колежа, е могло да научи… съответните думи. Всъщност би трябвало да прибегне до някой стар речник от времето на Шекспир — както казват, тогава хората не се изчервявали от словата. Всеки друг да, но не и Темпъл Дрейк. Тя нямаше нужда от речник, защото учеше бързо, и един урок само стигаше, камо ли три-четири, десет, двайсет или петдесет… Не, и един не беше нужен, защото злото си беше в нея, само чакаше. А тя не беше и чувала, че трябва да се противи на развалата не само преди да я срещне, а още много преди да знае на какво ще се противи. И така, аз пишех писмата, не помня вече колко, но достатъчно, повече от достатъчно. Това е всичко.
ГУБЕРНАТОРЪТ:
Всичко?
ТЕМПЪЛ:
Да. Сигурно знаете какво е изнудване. Разбира се, писмата излязоха наяве. И, разбира се, бидейки Темпъл Дрейк, едничкото, което можах да изчисля, за да си ги откупя, беше да създам материал за нова серия писма.
СТИВЪНЗ:
(Към Темпъл) Наистина това е всичко. Но му кажи защо това е всичко.
ТЕМПЪЛ:
Мисля, че казах. Написах няколко писма, които бихте помислили, че и една Темпъл Дрейк ще се засрами да напише. Тогава човекът, комуто ги пишех, умря, а аз се омъжих за друг и се поправих, най-малкото смятах, че съм се поправила, родих две деца и наех една също така поправила се проститутка, за да има с кого да разговарям, и дори мислех, че съм забравила за писмата, додето един ден не излязоха наяве и тогава открих, че не само не съм ги забравила, ами не съм се и поправила…