От миналата неделя всяка вечер с изключение на снощи… Всъщност къде бяхте снощи, адвокат Стивънз? Липсвахте ни… Та всяка вечер Нан… тоест затворничката пее в килията си химни, а отвън й приглася кой мислите? Адвокат Стивънз! Хайде, първия път както и да е — вие на тротоара, тя на прозореца, няма нищо лошо, просто църковни химни. Та нали всички ние тук в Джеферсън и в Йокнапатофа познаваме адвоката, нищо, че някои го мислят малко за…
(Той отново ще изпусне положението; съзнава това, но сега вече нищо не може да стори — като човек, който минава над река по дънер: остава му само да побърза, та по-скоро да стъпи на твърда земя.)
Да защищаваш една черна убийца, още повече когато на собствената ти племенница… Да кажем, че мине някой чужд човек, турист — янки — те и без това се чудят за какво да ни критикуват — и какво? Застанал един бял човек на студа, а негърката, мръсницата, си стои горе в килията на топло… Така се случи, нея вечер не можахме да отидем с мисиз Тъбз на църква, поканихме ви. И право да си кажа, хареса ни. Щото като разбраха, че никой няма нищо против, и другите негри (аз имам още пет души, но ги заключих при въглищата, да сте по-спокойни)… та като разбраха и другите негри, лепнаха се и те и на втората, третата неделя хората взеха да се спират под прозорците и да ги слушат и никой не отива на църква. В другите дни, разбира се, негрите ги пускам, но като пийнат или се сбият в събота и хорчето се събира. Дори по едно време си мислех: я да кажа аз на шерифа да потърси по негърските колиби, ама не пияници и картоиграчи, ами басѝ и баритони.
(Почва гръмко да се смее, после пак се улавя и поглежда Темпъл с особено мило изражение на лицето, като дете, което са хванали на местопрестъплението.)
Извинете, мисиз Стивънз. Много приказвам. Но исках да кажа, че няма човек, мъж или жена, в околията и в целия щат Мисисипи, който да не… да не чувства… Ето пак, пак се разприказвах. Не искате ли да кажа на мисиз Тъбз да ви приготви по едно кафенце? Или може би кока-кола? Все още има една две бутилки в хладилника.
ТЕМПЪЛ:
Не, благодаря ви, мистър Тъбз. Ако може само да видим Нанси.
ТЪМНИЧАРЯТ:
Може, разбира се. (Отправя се към дъното и се скрива в прохода.)
ТЕМПЪЛ:
Отново превръзката на Темида. Само че тоя път от бутилка кока-кола или от чаша държавно кафе.
(Стивънз изважда от палтото си познатия пакет цигари, но Темпъл му отказва още преди да й предложи.)
Не искам. Кожата ми вече закоравя. Не усещам… хората. Те наистина по сърце са мили, състрадателни и любезни. Ето това ме стяга и притиска… ей тук, в червата. Член на сганта, който спира цялата церемония, за да махне буболечките от цепеницата, която ще хвърли в огъня…
(Зад сцената се разнася трясък на друга врата — тъмничарят отключва килията на Нанси. Темпъл млъква, обръща се натам и се ослушва, после продължава.)
И сега трябва да кажа „Прощавам ти, сестро!“ На една чернокожа, която е убила детето ми. Не, още по-лошо! Налага се да стане обратното. Нов живот мога да почна само ако отново ми простят. Как да изкажа това? Помогни ми. Как?
(Отново млъква и се обръща, защото в този миг, следвана от тъмничаря през прохода в дъното влиза Нанси.)
ТЪМНИЧАРЯТ:
(Към Стивънз) Готово. Колко време ви трябва! Половин час? Цял час?
СТИВЪНЗ:
Десет минути.
ТЪМНИЧАРЯТ:
(Крачейки към изхода вляво) Дадено. (Към Темпъл.) Наистина ли не искате кафе или кока-кола? Мога да ви донеса и един стол-люлка…
ТЕМПЪЛ:
Благодаря, но няма нужда, мистър Тъбз.
ТЪМНИЧАРЯТ:
Окей. (Отключва вратата) Значи, десет минути.
(Отваря вратата, излиза, затваря и заключва от външната страна. Ключалката издрънчава, стъпките му заглъхват. Нанси е спряла там, където тъмничарят е избързал през нея. Лицето й е спокойно, непроменено. Облечена е както по-рано, без престилката, но със същата шапка.)
НАНСИ:
(Към Темпъл) Казаха ми, че си била в Калифорния. И аз все си мислех, че някой ден ще ида до там. Но много закъснях.
ТЕМПЪЛ:
И аз. Твърде късно. Късно отидох и късно се върнах. Това е, късно не само за тебе, но и за мен. Вече твърде късно. Трябваше да бягаме, да тичаме! Да бягаме като от смъртта, по-далече от диханието на всеки, който се нарича Дрейк или Манигоу.
НАНСИ:
Но не успяхме. И ти се върна. Снощи. Чух и за това. Знам и къде си била снощи с него заедно. (сочи Стивънз) Били сте при кмета.
ТЕМПЪЛ:
О боже, кмета! При губернатора бяхме, при големия човек, чак в Джексън. Ясно, разбрала си веднага щом си установила, че мистър Гейвин Стивънз няма да дойде да ти приглася в песните. Всъщност единственото, което не можеш да знаеш, е какво ни каза губернаторът. Не знаеш, колкото и да си проницателна. Защото изобщо не сме говорили за тебе. Отидох не да го моля, не да го увещавам, а защото бях длъжна. Не ме гледай така, Нанси!