В какво да вярвам, Нанси? Научи ме!
НАНСИ:
Вярвай.
(Излиза през прохода подир тъмничаря. Стоманената врата някъде зад сцената изгърмява, ключовете издрънчават. След миг тъмничарят се завръща, приближава и се отправя към изхода. Отваря и застава до вратата.)
ТЪМНИЧАРЯТ:
Да, сър. Дълъг и труден път. Да бях такъв глупак, че да извърша убийство и да ме чака бесилка, за нищо на света нямаше да искам проповедник. По̀ ми се ще да вярвам, че след смъртта няма нищо.
(Изчаква, държейки вратата, и ги гледа. Темпъл е неподвижна. Стивънз леко докосва ръката й. Тя понечва да тръгне, почти незабележимо се олюлява и също тъй незабелижимо се овладява, че тъмничарят едва има време да реагира. Оставя вратата отворена и загрижено се спуска към нея.)
Ето, седнете тук на пейката. Ще ви донеса вода. (Към Стивънз) По дяволите, адвокат Стивънз, защо ви трябваше да я водите?…
ТЕМПЪЛ:
Нищо ми няма.
(Тръгва уверено към вратата. Тъмничарят я проследява с поглед.)
ТЪМНИЧАРЯТ:
Сигурна ли сте?
ТЕМПЪЛ:
Да. Напълно.
ТЪМНИЧАРЯТ:
(Отново се обръща към вратата) Добре. Не сте виновна. Тук така вони, че не знам и негрите как го понасят.
(Минава през вратата и излиза, вече невидим, но все така държи вратата и чака да я заключи. Следвана от Стивънз, Темпъл се приближава до вратата.)
ГЛАСЪТ НА ТЪМНИЧАРЯ:
(Отвън, изненадан) Здравейте, Гауън, жена ви е тук.
ТЕМПЪЛ:
(В движение) Някой да я спаси. Някой, който ще поиска душата й. Пък ако няма, загубена съм. Всички. Всички сме осъдени. Проклети.
СТИВЪНЗ:
(В движение) Разбира се. Нима не сме го чували от небето цели две хиляди години?
ГЛАСЪТ НА ГАУЪН:
(Отвън) Темпъл!
ТЕМПЪЛ:
Идвам.
(Излизат. Вратата се затваря с трясък, ключът издрънчава. Трите чифта стъпки заглъхват.)
Завеса