Той й отправи най-ледената си усмивка, от която Лиз потръпна, сякаш я лъхна неговата студенина.
— Уверявам ви, че не съм по-доволен от Вас от изхода на тази сделка, сключена и изпълнена чрез измама. Но независимо от обстоятелствата или човека, виновни за това, ние сме женени.
Лиз бе изненадана, както никога преди това. Увереността й в неговата непочтеност се разколеба и тя не можеше да не признае, че той изглеждаше истински раздразнен от ситуацията.
— Отдавна трябваше да се отправим към вечерята, но няма да продължим, преди да се закълнете в гроба на майка си, че поне ще се стараете да се държите учтиво в обществото.
Начинът, по който я погледна, не остави у Лиз никакво съмнение, че той смята маниерите й за непоправимо лоши. Това, както и студените му думи, отново й върнаха поразклатената за момент сигурност в безчестната му природа. Тя отново пламна. Ако Грейсън Брант, високопоставеният и могъщ дук, смяташе, че тя просто ще се примири с намеците му, че тя бе някаква дива варварка, неспособна на добри маниери… Ами, той заслужаваше да получи урок по това изкуство. Тя не обърна внимание на факта, че това бе пълен обрат спрямо първоначалния й план да поддържа леденото му отношение чрез грубо поведение.
— Съгласна съм, че вече трябва да тръгваме или ще закъснеем за вечеря и за да не направим впечатление, добре ще е да не се бавим повече — меките тонове на лекия й упрек бяха съпътствани от такава сладка усмивка, че той я погледна подозрително, но незабавно й подаде ръката си и я отведе от апартамента.
— Вече съм предприел някои мерки, за да компенсирам вашата липса на дрехи, достойни за дукесата на Ашли — тихо проговори Грей, докато си проправяха път по коридора и той се забавяше на всеки няколко крачки, за да даде възможност на Лиз да закрепя баланса си.
Макар да оценяваше загрижеността, която проявяваше дукът, това накара все пак Лиз да се почувства тромава в сравнение с него. Въпреки ледената си овладяност, той се движеше с гъвкавата грация на голяма черна пантера.
— Като стигнем до Ливърпул, ще сменим кораба и ще отпътуваме направо за Париж — продължи Грей. — Телеграфирал съм в Рю дьо ла Пе. След като му водя дукеса, която се нуждае от попълване на гардероба, мосю Шарл Уърт несъмнено ще ни посрещне добре.
По подробното описание на крайната цел на пътуването им бе ясно, че дукът я бе сметнал за прекалено необразована, за да предположи, че тя не знае кой бе известният човек. Това не бе така. Дори и по време на годините си, прекарани в относителна откъснатост от света в училището на мис Браун, тя бе чувала съученичките й да говорят за известния дизайнер с благоговейно възхищение. Баща й беше прав. Всяка от тях би дала всичко, за да се намира в нейното положение — омъжена за благородник, и то дук, и на път за Париж, където Уърт ще направи за нея не една рокля, а цял гардероб. Въпреки това, ако бе възможно, Лиз по-скоро би се върнала в Дабъл Ейч.
Първокласната трапезария, блестяща от светлината, пречупена през стъклените чаши със столче и сребърните прибори, бе почти пълна и тъй като все още пристигаха хора, тяхното закъснение остана незабелязано. Настаниха ги на маса за четирима и като приближиха, човекът, който седеше там, стана учтиво.
— Ашли — русият, тъмноок джентълмен се усмихна приветствено, — не съм и предполагал, че сте от тази страна на Атлантика.
Лиз почувства едва забележимото притисване на ръката й, но усмивката на дука не разкри нищо от откровеното му отношение към човека. Реакцията му бе странна, много странна. Лиз инстинктивно се почувства неловко при изражението на лицето на непознатия.
— Ако знаех, бихме могли да се срещнем на вечеря или за някоя вечерна разходка, като онези, които споделяхме в Оксфорд. Той се ухили на Лиз и добави:
— Добре си живеехме. Спомняш ли си, когато…
Непознатият прекъсна при звука от деликатното покашляне на дамата. Това бе леко напомняне както за нейното присъствие, така и за това какво изисканите мъже могат и не могат да си позволят да дискутират в присъствието на дама.
Познатият на Грей хвърли на Лиз една очевидно извинителна усмивка и изостави темата в полза на друга, по-безобидна.
— Радвам се да открия приятели, с които бихме могли да се виждаме по време на нашето пътуване.
Като мислеше за реакцията на мъжа до себе си към този човек, Лиз се запита не бе ли прекалено самонадеяно от негова страна да обявява Грей за свой приятел, а какво остава за непозната като нея.
— Елизабет, позволи ми да ти представя Лорънс Бъри, граф Хейтън. — Сребристият поглед се прехвърли от съпругата към самообявилия се приятел. — Хейтън, запознай се с моята съпруга Елизабет.