Русите вежди се повдигнаха.
— Женен? Не съм предполагал, че отново иде си сложиш веригите.
Отново? Лиз бе изненадана от новината за бивша съпруга, но не толкова, за да не забележи, че графът внимателно взе ръката й и я докосна леко с устни. Това бе напълно приемливо упражнение по добри маниери, като се изключи бързото намигване, което последва. Макар и разсеяна, Лиз отговори по единствения възможен за една изискана дама начин. Тя го пренебрегна и зае мястото, в което Грей я настани.
Следваха блюдо след блюдо и масите около тях започнаха да се изпразват. Хората, които ставаха, изглеждаха видимо засегнати от морското вълнение, но това не се случи с Лиз и нейната компания. Все пак, след като часове си бе сдържала езика, за да не се изразява така, както на малко жени и на още по-малко младоженки бе позволено, и след като поупражни правилата на етикета, на които я бяха научили в училището на мис Браун, Лиз почувства облекчение, когато вечерята приключи. Докато дукът ставаше, за да я отведе обратно до каютата, другият заговори.
— Очарован съм от запознанството си с Вас, Елизабет — Хейтън стана и пое ръката на Лиз, този път, за да я целуне за сбогом. — Осмелявам се да се надявам, че ще ме считате за ваш приятел.
Усетила мигновената студенина, с която съпругът й реагира на тази покана, Лиз разбра, че най-уместният отговор е хладна усмивка. Но след наложеното си дълго въздържание, тя не можеше да потисне дяволитото си желание да го жегне.
— Ако ще бъдем приятели, Лорънс, тогава, моля, наричайте ме Лизи. Както всичките ми приятели.
— Вашите американски приятели — веднага се намеси Грей с желанието да поскастри безцеремонната си жена. Както в този случай, така и отсега нататък, поривът, подтикнал я да направи публична сцена, щеше да бъде заплаха за положението му в цивилизованото общество и за неговото емоционално равновесие. Като притисна ръката й в своята, с покровителствена усмивка, спокойно й посочи грешката в мисленето й.
— Лизи не е подходящо прозвище за дукесата на Ашли.
Лиз разбра, че двете кратки изречения бяха пълно отрицание на целта, заради която бе прекарала часове наред в съобразяване със скучния етикет. И без това нейният преизтънчен съпруг едва ли бе впечатлен от положените от нея усилия по време на вечерята.
Хейтън отстъпи встрани, за да им направи път, но когато те минаваха покрай него, той смигна съучастнически на Лиз. Това повторно намигване я накара да се замисли дали поканата му за приятелство не бе акт на върховна глупост.
Лиз бе посвикнала с клатенето на кораба и така на Грей не му бе толкова трудно да я придружава, както преди вечеря. Никой не проговори по пътя към апартамента. Лиз копнееше да остане сама, като смяташе, че всеки ще се оттегли в своята спалня. Смяташе? Не, вярваше, дори се молеше да стане така. Но бе обречена на разочарование — независимо от леката съпротива, пантерата я поведе към стаята с креслата, която бе обща за двамата и внимателно затвори вратата, зад която останаха само двамата… сами.
— Налага се да поговорим откровено с Вас — за много неща.
Но вместо да говори, Грей се заразхожда като котка, преследваща жертвата си, и едва след като мина известно време, внезапно се обърна към съпругата си, чието напрежение бе нараствало с всяка негова стъпка.
— Първо — започна рязко той, като не спря да крачи — Хейтън не е човек, подходящ да ви бъде приятел.
Въпреки че сама бе стигнала до този извод, Лиз настръхна и пламна от смесицата от страх и вълнение, което той бе предизвикал у нея. Опитът на Грей да контролира избора й на приятели преобърна собственото й решение да се държи на разстояние от графа. Не би го потърсила сама, но и не би отблъснала опитите му да общува с нея, което той несъмнено щеше да направи.
— По-нататък — Грей спря пред жена си, — крайно време е да обсъдим очакванията на всеки от нас от нашия съюз.
Защо, сепна се Лиз, бе смятала, че дискусията ще бъде изцяло едностранна — че той ще й каже само какво очаква от нея и ще нехае за нейните желания. Докато Грей продължаваше, устните й се присвиха в упорство, заради което баща й я подкачаше години наред.
— Както и двамата се съгласихме вече, никой от нас не е желал този съюз…
— О, но вие сте го желали — моментално го обори Лиз. — Подписали сте споразумение с баща ми да се ожените за мене, въпреки че не бяхте ме виждали, заради наследството ми.
— Която не бях виждал, да, но…
Смутен от умението й да напада най-слабите моменти в неговите доводи, Грей продължи да се движи предпазливо по острието на бръснач, а една сребърна светкавица проблесна в погледа му.