— За да взема решението си, аз поисках и ми бе дадено напълно неточно описание, да не кажа и пълни лъжи, по отношение на външността ви, и особено за характера ви. Ако знаех истината, нямаше за никое богатство на света да ви избера за своя съпруга.
Тази жена бе наистина пълната противоположност на онази, която бе търсил, и той бе съвсем искрен.
Неимоверно съкрушена от презрението на красивия си съпруг, Лиз хвърли яростен поглед към ледените очи, които я изследваха от глава до пети и безцеремонно преценяха недостатъците й.
— Можем да поискаме анулиране — гневно заяви Лиз в отговор със скоростта и силата на картечен изстрел, уверена, че това е разрешението на тяхната дилема, разрешение, което може да избави и двамата от тяхното мъчение.
— Не, не можем! — леденото възражение на Грей с лекота отхвърли предложението й. — Не и след като публично те представих за своя жена.
— Не и на някого, от когото зависи това.
Макар и да направи отчаян опит да се измъкне, Лиз бе осенена от едно смущаващо прозрение: ако се разделят, ще й липсва войната на остроумие и, разбира се, самият вид на този унищожителен мъж, който можеше и вече бе успял напълно да разруши обикновено непоклатимото й равновесие.
— О, от граф Хейтън зависи повече, отколкото ми се ще да призная. — Грей забеляза странното й изражение, широко отворените й очи, втренчени в него, сякаш на мястото му бе застанало някакво митично същество, но продължи да следва неоспоримия си аргумент, който не й оставяше никакви основания да смята, че има изход. — Нещо повече, няма съмнение, че Хейтън изгаря от нетърпение да разкаже както новината за нашия съюз, така и да направи детайлен отчет за нашата среща на всеки, който би се заинтересувал. И повярвайте ми, много от тях ще го попият със задоволство, граничещо със злоба.
Лиз схвана логиката на думите му, но скорошното откритие на предателските си чувства така я завладя, че тя се отпусна на едно от меките кресла.
— Ние сме, както вие тактично се изразихте, вързани един за друг. Но има правила, според които аз трябва да живея и с които и моята дукеса е длъжна да се съобразява — изискване, което смятам, че не сте в състояние да изпълните. Изглеждате неспособна да се съобразявате дори и с основните правила на добрите маниери.
Това я жегна дълбоко особено след старанията, които положи по време на безкрайната вечеря.
— И нещо още по-неприятно — и уверявам ви, че е така и за двамата — аз трябва да имам наследник и вие трябва да ми го осигурите.
Това грубо заявление събуди най-страшните подозрения на Лиз. Но още по-лошо от безцеремонното му съобщение бе обидата от заявената неприязън към нея и в същото време настояването му тя да се подчини. Лиз скочи и отвърна на удара му, като се насочи към мястото, което за две години във фермата бе установила, че е най-уязвимото на мъжете.
— Толкова си студен, че и пещ не би могла да те разтопи, да не говорим, че изобщо не си способен на онази топлина, която е необходима, за да станеш баща на дете.
Като пряко опровержение на обвинението й сивият поглед потъмня и в очите му, заприличали на горещи въглени, запламтя едва удържим огън.
— Студен?
Тази единствена дума на Грей не прозвуча като въпрос. И това стана ясно от чувствената усмивка, появила се, за да стопи леда. Много го бяха наричали така, но това, че тази жена го направи, така го жегна, че го подтикна към необмислено действие.
Едно вътрешно предупреждение да се оттегли се надигна у Лиз, но тя се почувства прикована на място от притегателната сила на сребристия поглед. За първи път в живота си се озова в плътната прегръдка на мъж, който не й бе роднина. Безмилостно я завлече към неподозираната огнена стихия под плътния лед на повърхността, огън, достатъчно мощен, за да стопи съпротивата й, когато той надвеси тъмната си сила над устните й в няколко мъчително кратки целувки.
Сега повторно и още по-пълно Грей вкуси от главозамайващото сладко вино на невинност и тревога по устните на младата си съпруга. Това инстинктивно го преизпълни с нежност, за да я съблазни отвъд пределите на страха и в тези на удоволствието.
Мъжът, когото още в първия момент на запознанството им Лиз бе преценила като опасност за самообладанието, на която и да е жена, лесно я подведе да забрави първоначалното си намерение за съпротива. Отдавайки се на унищожителната му целувка и лишена от способността да разсъждава рационално, тя се разтопи в него. Странен, див, слаб вик се изтръгна от гърлото й. Трепереща от необходимостта да бъде още по-близо до него, тя се притисна плътно към високата му фигура.
Грей забрави защо бе започнал това, забрави яда си към нея, остана да съществува само желанието да бъде близо до мекото й тяло, да пие от опияняващия прасковен нектар на устните й. И когато задълбочи целувката, дива и завладяваща сила запрати Лиз още по-надълбоко в огнения въртоп и я прилепи към него в нещо подобно на отчаяна безразсъдност, когато…