За щастие равномерното поклащане на кораба се наруши в полза на Лиз. Ако преди я бе хвърлило в ръцете на Грей, сега сякаш за изкупление я освободи. Едва след като бе на разстояние от арогантния мъж и от неговия коварен чар, тя почувства камшика на предателството спрямо себе си. Лиз смело използва единственото отбранително оръжие в арсенала си, макар и то да бе доказало своята неблагонадеждност.
— Може да притежаваш парите на баща ми, но проклета да бъда, ако някога притежаваш мен!
За да избяга от възможността той да й докаже несъстоятелността на твърдението й, Лиз се втурна в стаята си и я залости; така бе сигурна, че той няма да може да се приближи до нея… поне не тази нощ.
Докато Грей разтърсваше глава, за да разсее мъглата на страстта, раздразнението му отново го разгневи. Той вкопчи ръцете си една в друга. Така водеше вътрешна борба, от една страна, срещу желанието и от друга срещу яростта, предизвикана наново от това, че тя отблъсна една страст, която, без съмнение, бе споделила.
Последвалата проява на неуправляемия й характер и език, който никоя дама не би използвала, само потвърди един по-рано констатиран факт. Никога не би посмял да представи Елизабет в цивилизованото Лондонско общество или на соарета на членове на парламента. Не, най-добре би било да я остави в къщата в провинцията, докато сестра му Юфемия, с нейния дългогодишен опит, продължи да се грижи за тази в Лондон.
Елизабет, разбира се, трябваше да разбере, че законите, управляващи съпругите в неговата родина са съвсем различни от тези, валидни за нейната необлагородена страна. Грей се спря пред масата и от единия сребърен щанд, прикрепен за полираната й повърхност, взе една гарафа и си наля силно уиски. В действителност Елизабет му принадлежеше с душа и тяло. Всички жени бяха собственост на мъжете си. И тя щеше да бъде принудена да прави всичко, което той изискваше. Той глътна питието на един дъх и си наля второ, преди да започне да се разхожда отново.
Не се беше натрапил на жена, която не го искаше. И това стана ясно. Въпреки това, отвратен от загубата си на контрол преди малко, той се закле никога повече да не позволява на пламенната й природа да взривява стената от станалата пословична за него ледена уравновесеност. Вместо това ще използва опита си, за да я подчини и да насочи природата й в една по-полезна посока, тази, която ще му осигури наследник.
Преди смъртта на баща си той бе водил безотговорния живот на безделен благородник, пренебрегвайки мъдрия съвет на стария и противопоставяйки се на опитите му да го вкара в правия път. Но смъртта безвъзвратно бе разбила красивата стъкленица на младостта на Грей с нейните безкрайни партита й безгрижни удоволствия. Тогава грубата действителност го застави да поеме на раменете си отрезвяващата отговорност за наследството, която включваше редица необходими стъпки — от женитба до място в камарата на лордовете. Въпреки всичко бе имал възможност да натрупа повече от достатъчно опит по време на нехайната си младост, а също и по-късно от тайните си връзки с жени, за да бъде напълно сигурен, че ще успее да пречупи съпротивата на младата си жена.
Като се огледа раздразнено наоколо из полуосветената стая, той рязко се обърна и излезе от апартамента. В салона за пушене щеше да намери компания по-благоразположена към джентълмен с добро възпитание.
— Ашли, не го ли вземаш прекалено навътре? — Хейтън зае мястото до Грей и се наведе да надникне в блуждаещите сребристи очи под кичурите тъмна коса, падащи на челото му. Графът мислено потри ръце от необичайната гледка. Никога, дори когато като млади вършеха лудории извън университета, не бе виждал Грей да пие толкова много.
— Хейтън, ти знаеш старче — Грей заваляше думите и виждаше другите като през мъгла, — имам опит. Никога не съм насилвал жена. И никога не ще го направя.
Хейтън, който се бе ограничил само до две бири, имаше бистър поглед и не откъсваше очи от рядката гледка — Ашли насмукан до забрава, Ашли — самотен младоженец. Графът едва не изрева от задоволство, че по някаква приумица на съдбата той се бе случил тук в същия този момент.
— Точно така, няма нужда да насилваш жените. Те просто се тълпят пред теб, опитвайки се да привлекат твоето внимание и да стопят пословичната ти студенина, да се разкрият пред теб, за да направиш избора си и да им докажеш собствената им глупост.