— Няма да се наложи да насилвам и жена си. Ще стопя Лизи.
Черната коса проблесна, когато Грей отхвърли назад глава, за да глътне още едно силно питие на един дъх.
Чрез успокояващи увещания и от време на време с по някоя дума, подпомагаща трудноразбираемия изказ на Грей, Хейтън изкопчи от него разказа за опърничавата младоженка.
Глава трета
Лиз гледаше през прозореца на внушителна карета, замъглен от капчиците влага, останали по него от мокрите храсти, покрай които бяха минали. Слънчеви лъчи се прокрадваха през облаците и осветяваха ту една, ту друга част от зелените ливади, а нервно вкопчените й тънки пръсти заплашваха да намачкат безобразно изящния костюм за пътуване. Той беше сив, но (точно като неговите очи) притежаваше някакъв блясък. Деликатен, но в никакъв случай скучен, той прекрасно се съчетаваше със съвършено сплетената й коса и блестящия син поглед.
За първи път Лиз желаеше отношенията между нея и съпруга й да не бяха толкова обтегнати, та дори и най-обикновения разговор да представлява предизвикателство. Изглежда никой от тях не бе готов да преглътне гордостта си и да наруши напрегнатото мълчание. Лиз никога не е била предразположена към нервните припадъци, така типични за „чувствителните“ жени от обществото, но предстоящото пристигане в непознат дом така я разстройваше, че би приела с радост и най-баналния разговор, който би я разсеял от тежките й мисли.
Непознати хора очакваха пристигането им, непознати, които едва ли щяха да бъдат по-възторжени по отношение на новата си графиня от господаря си, особено след като се разбереше какви са отношенията между двамата младоженци. Лиз бе нервна. Нейният опит показваше, че любопитните прислужници са в състояние да усетят и най-малкото и добре прикрито недоразумение.
Грей се размърда от неудобство на седалката в червена кожена облицовка и смени положението на краката си, за които и това луксозно превозно средство бе малко. Усещаше нарастващия смут на жена си. При други обстоятелства би се опитал да успокои човека до себе си. Състраданието му в този случай бе предварително изчерпано от неподходящото й поведение и от това, че го отблъсна при единствената им прегръдка на кораба. През останалата част от пътуването тя симулираше морска болест и не излезе от каютата. Това имаше само един положителен резултат: че осуети по-нататъшните опити на Хейтън де се доближи до нея. Всичко, което Грей си спомняше от онази вечер, бе смътен спомен за похотливото лице на Хейтън и зверското си главоболие на сутринта.
След като се прехвърлиха от трансатлантическия лайнер на по-малък кораб за Париж, те безмълвно се споразумяха да поддържат формални отношения, което продължи през цялото пътуване и пребиваването им във Франция.
Грей бе преизпълнен с ярост заради това, че тя очевидно очакваше той да играе ролята на разкаялия се глупак. Не бе направил нищо, за което да иска прошка. А тя, от друга страна, бе доказала склонността си да използва същия похват, с който баща й ги ожени, като симулира болест. Независимо от това какво смяташе тя, той не я бе подмамил да се омъжи за него. И нямаше нищо нередно в това да очаква, че тя ще изпълнява задълженията, които произтичаха от положената от нея клетва.
Нещо повече, той не се поскъпи, за да облече жена си в подобаващо облекло, макар и с парите за екстравагантния й гардероб да можеше да поправи покрива на Ашли Хол. Честен по сърце, Грей не можеше да не признае, че резултатът си заслужаваше неимоверната цена. Парижките дрехи превръщаха необичайния й тен и коса в зашеметяващо предимство. От самото начало той я бе преценил като привлекателна, макар и напълно неподходяща за дукеса, но след часовете, прекарани в талантливите ръце на придворния дизайнер…
Усетила тежестта на стоманения поглед върху нервните си пръсти, Лиз внезапно осъзна, че е повредила неволно изящния плат. Нейното нехайно отношение към един толкова скъп костюм несъмнено даваше на мъжа й още един повод да я упреква. Тя започна неспокойно да приглажда тежката копринена материя с длани с несъзнателното желание да отклони от себе си смущаващия му поглед.
— Ашли Хол се намира там — съобщението на Грей бе пропито от някаква странна привързаност.
Лиз охотно прие възможността да се разсее. Доловила емоцията в гласа му, тя бе заинтригувана да види кое придаваше такава топлина на иначе ледения глас и се наклони напред. Те се придвижваха по дълга алея между две редици от стройни тополи, а сега каретата направи остър завой, за да заобиколи огромен фонтан, разположен в центъра на градина с разцъфнали лалета и ириси.