Докато каретата намаляваше и спираше, сините очи поглъщаха грандиозната постройка. Розов камък се извисяваше на височината на няколко етажа и се простираше на също така внушително разстояние от двете страни на масивна двойна врата.
— Нашата прислуга е готова да посрещне новата господарка на замъка. Тези, които работят на полето, са от двете страни на тухлената пътека до началото на стълбите, а другите, които прислужват в къщата, са наредени по самите стълби според мястото си в йерархията.
Посребрелите слепоочия на Грей проблясваха на слънцето, когато той кимна първо на тези, които се бяха струпали по края на алеята и после на онези тридесетина души, наредени като по конец от основата до върха на огромните стълби.
— Място в йерархията — повтори на ум Лиз. Това й бе съвсем чуждо. О, тя бе чувала за теорията за йерархията на прислугата. В училището на мис Браун я бяха запознали с правилника за прислужниците в големи имения, но практически не бе имала съприкосновение с обичая. Те имаха няколко прислужници в къщата в Ню Йорк и на ранчото в Уайоминг и всички се третираха еднакво.
— Да — каза Грей, раздразнен от това, което бе чул и което бе неочаквано усложнение, тъй като нямаше време да я образова в това отношение. — В Англия многопластовата система, управляваща слугите, съществува от векове. Тези, които се трудят вътре, са третирани с по-голям респект от работещите навън. Разграничението, което се прави между най-високопоставените от тях — иконом, домакин, гувернантки и лакеи — и най-нископоставените — готвач, ваксаджии и прочие — е редно да се спазва със същата прецизност като разграничението между господар и слуга — при изричането на този неоспорим факт сребристите очи посрещнаха твърдо тюркоазните. — Не би им допаднало някой чуждоземец да се намесва в техните работи. И по-нататък, лесно се засягат от всичко, което би се изтълкувало като пренебрежение към привилегиите им. Ако искате да се разбирате с тези, които се грижат за вашето удобство, съветвам ви да запомните това и да бъдете нащрек.
Грей се почуди дали Елизабет е в състояние да комбинира ловко сила с деликатност. В силата й не можеше да се съмнява, но дали притежаваше и капчица деликатност?
Лиз кипна. Стената от благоприличие, която бяха издигнали помежду си през седмицата във Франция рухна под нанесената обида върху възпитанието й.
— Аз съм свикнала да се разбирам с прислужници — в думите й се почувства сдържано негодувание.
Грей кимна.
— Но смятам, че опитът, който ти имаш със слугите в твоята страна, е неприложим за моята.
Лиз не се съмняваше, че това бе самата истина, но й стана неприятно заради намека, че не би могла да се справи. Макар й да не пожела да отговори с думи, погледът й решително се сблъска с неговия.
— Към иконома и моя личен прислужник се обръщам с фамилно име.
Докато Грей й даваше този урок жената кипеше заради съдържащия се в него намек, че тя би могла да не е наясно с традицията в начина на обръщение, обща и за двете страни. Грей не бе искал да я обиди, а само да й даде един съвет, който би могъл да й спести евентуалните затруднения. Фактът, че това я разстрои, затвърди решението, което бе взел няколко дни по-рано. За някой, който се засягаше така лесно, би било пълен провал, ако се появеше в обществото, където навсякъде човек бе заобиколен от остриета.
— Към фамилиите на готвачката, домакинката и личната прислужничка на господарката се прибавя мисис, независимо от семейното им положение, за разлика от всички по-низши слуги, които се назовават с малкото им име. — За нейно добро Грей продължи с подробности, които щяха да улеснят живота й. — Да се обърнеш погрешно към тях, би ги обидило и би прозвучало като знак за твоя чуждоземен и — както някои несъмнено биха решили — по-долен произход.
Каретата плавно спря и Лиз се изнесе напред на седалката, за да не бъде близо до него нито минута повече, отколкото се налагаше.
— И най-накрая — Грей я придърпа за лакътя леко, но настойчиво, — особено държа на това никога да не се излагат на показ лични проблеми.
Лиз схвана това предупреждение като поредния упрек, в случая намекващ за разгорещения спор с баща й веднага след сватбената церемония. Сигурна бе, че дори и за тези изискани англичани реакцията й би била оправдана заради бащиното й предателство.
Вратата на каретата бе отворена от лакей в ливрея и за да избегне опасното покачване на напрежението, Лиз концентрира вниманието си върху незначителните детайли. Мъжът бе красив, но далеч не в такава смайваща степен като дука. Всички лакеи бяха хубави. Те бяха наемани заради своята привлекателност, така както и личните прислужнички заради красотата им.