Подразнен от продължителното задържане на погледа на жена му върху един от прислужниците, Грей съзнателно застана помежду им. Докато се обръщаше да й предложи ръката си, мрачно се запита дали тя няма да го срещне с още един проблем. Дали фактът, че тя бе американка и вероятно смяташе, че всички мъже са равни, не означаваше, че не би сметнала за нередно да започне връзка с този лакей? Опитвайки се да се пребори с внезапното желание да уволни този човек и същевременно ядосан на себе си за това, че допусна до съзнанието си този пристъп на ревност, той наложи ледена маска на лицето си, без обаче да успее да прикрие бурята, развилняла се в погледа му.
Смущението на Лиз от наредените за посрещането хора се изпари като срещна гнева на Грей. Какво бе сторила? И какво можеше да направи, освен да приеме протегнатата му ръка. Макар и напълно объркана, тя се постара да слезе по стълбите на каретата като истинска дама. Но когато посегна да повдигне полата си, ръката й така трепереше, че се вдигна прекалено високо и неволно откри добре оформен глезен.
За кого, попита се Грей, бе направила това подмамващо разкритие? Той стисна зъби, сигурен, че не бе го направила заради него.
Вече стъпила на твърда земя, но чувствайки се нищожна при изключителния ръст на Грей и на гнева му, тя бавно тръгна до него покрай дългата редица от прислужници, на които той я представяше. Успяваше да се усмихва, но остави на него да приема поздравленията, които те придружаваха с поклон.
По-скоро бе невъзможно да запомни имената на всички, но за да се отърси от тежкото бреме, породено от гнева на съпруга й, Лиз се опита да направи това с имената на горната прислуга. Бремер се казваше икономката, мисис Хейнз бе домакинката, Дулси и Естър бяха имената на сервиращите прислужнички. Останалите прислужнички в къщата и лакеите бяха прекалено много, за да ги научи толкова бързо. И никой не очакваше от нея да помни имената на ваксаджиите и момчетата за всичко, или на някой от множеството безименни, които сервираха на подземния етаж. Вниманието на Лиз бе привлечено от мисис Симз, жена с изпито лице, която се представи като прислужничката на господарката. Лиз бе изненадана, стъписана. По всичко изглеждаше, че тази жена бе определена да се грижи за нея. Перспективата я потискаше.
Нито веднъж съпругът й не бе споменавал за семейство. И тя бе приела, че такова не съществува. Затова й подейства като шок, когато, след като преминаха през вратата, която икономката държеше широко отворена, пред тях се появи внушителна жена. Тя не само бе обгърната от арогантност като във всеобвиващо наметало, но и определено приличаше на дука. Със стоманеносивите си очи тя безмълвно оглеждаше съществото, осмеляващо се да влезе в къщата, сякаш „то“ бе куче помияр, което минаваше през ниско окосените ливади на имението.
— Юфемия, представям ви съпругата си Елизабет. — Грей изведе жена си напред.
На Лиз й прималя. Вече й бяха поднесли пълна порция беди и сега тази непредвидена опасност просто бе повече, отколкото можеше да понесе. Въпреки това тя изтласка мисълта за задаващото се поражение и смело посрещна неодобрението на другата жена, без да предаде непобедимия си дух.
— Елизабет, запознайте се със сестра ми Юфемия.
Въпреки незатихналия си гняв, Грей се съжали над младата си жена, която посрещаха толкова неприветливо и реши да направи каквото е по силите му, за да облекчи ситуацията. Щеше да отведе сестра си възможно най-скоро.
— Добре дошла в Ашли Хол, дукесо.
Привидното съдържание на приветствието бе отречено от ледения тон. Този факт, както и паузата, която по-възрастната жена направи, преди да произнесе, не без известна горчивина, последната дума, не оставиха никакво съмнение, че обектът, към когото бе отправена тя, бе преценен като недостоен за титлата.
— Благодаря — отвърна Лиз не по-дружелюбно.
Накратко, макар че жената бе очаквала пристигането на булка, не бе подготвена за такава, на която липсваше всякаква изтънченост. Още по-малко за такава, която не свеждаше скромно глава, за да покаже, че не желае да се натрапва.
Грей долови първите признаци на започващата буря и се намеси, преди тя да се разрази.
— Юфемия, налага се да отпътуваме за града възможно най-бързо. Надявам се да успея още тази вечер да говоря със сър Дейвид и да обсъдим предлагането на закона за обсъждане от камарата на общините.
Перспективата за незабавното заминаване успя да отвлече вниманието на сестрата. Тя кимна рязко на Грей.
— Вашето закъснение не ви позволява да направите много — упрекът към по-малкия брат бе сдържан, но на място. — Парламентът започва работа след два дни, а заедно с това се открива и сезонът.