— Непредвидени и непреодолими обстоятелства ме забавиха — Грей не си даде труда да обяснява нито за снежни бури, нито за причините, наложили отбиването им до Париж. — Разчитам на твоята обиграност, за да постигна целта си… така, както си успявала досега с добър съвет и ловко умение.
Строгото изражение на Юфемия се разтопи от удоволствие под въздействието на чара, който брат й използваше с лекота.
Докато брат и сестра разговаряха, Лиз стоеше безучастно. Нямаше желание да бъде център на внимание, но бе непоносимо грубо от тяхна страна да се отнасят с един новопристигнал така, сякаш не съществуваше. Британските аристократи за повечето хора бяха олицетворение на добрите маниери. А може би тези двамата просто не я смятаха за достойна, за да си правят труда пред нея. Бе очевидно, че за тях тя не представляваше нищо повече от едно неудобно допълнение към богатството, което им бе необходимо. Такова отношение не я изненадваше у сестрата. А всъщност и у Грей. Все пак Лиз бе наранена от това, че мъжът, когото тя бе започнала да смята за все по-очарователен, гледаше през нея така равнодушно, както вероятно гледаше и през мравуняците от хора, за които бе, чела, че обитават лондонските бордеи.
— Бремър — извика лейди Юфемия на тъмната фигура, която стоеше някъде отзад, — погрижи се лакеите незабавно да разтоварят куфарите на нейна светлост. После да качат в каретата онези от моя апартамент.
При тази заповед Лиз внезапно осъзна пълния смисъл на разговора, протекъл между двамата. Съпругът й възнамеряваше да замине за Лондон заедно със сестра си и да я остави, закотвена в Ашли Хол, както оставят някое палаво дете в яслите. Няма значение, че ако я бяха попитали малко по-вежливо какво предпочита, щеше с радост да остане в провинцията. Неговият безапелационен маниер разбунтува бурната й природа. И въпреки неприязънта, която хранеше както към обществото, така и към политическите интриги, каквото и да й струваше, Лиз щеше да осуети намерението му да я изостави сама тук!
Най-сетне вниманието на дука се насочи към съпругата му — прекалено късно, за да я омилостиви, дори и все още раздразненият жених да бе поискал да го направи. При срещата му с открития й поглед това раздразнение нарасна, заради предварителното съзнание, че би изглеждал като глупак, ако я упрекнеше за това, че само е погледнала към друг мъж. Не само че би изглеждал глупак, нахока се Грей, глупаво бе дори да допусне толкова дребен факт да го тревожи. Осъзнаването на тази истина не допринесе за подобряването на нещата.
— Елизабет, моля ви да дойдете с мен в кабинета ми. Има въпроси, които трябва да обсъдим, преди да замина.
Въпроси за обсъждане? Без съмнение имаше! Кипяща от гняв, Лиз последва неимоверно ядосания мъж в една пълна с книги стая, чийто приятен мирис на кожа и стари книги тя не можеше да оцени, защото бе прекалено разстроена. Той се настани зад масивно писалище, а тя потъна в огромно кресло в черна кожа, посочено й от него.
— Както чухте — Грей укроти гнева си, натиквайки го в затвора на своите задръжки, след което с отиграна чаровна усмивка започна с дълбок глас, постепенно придобиващ кадифена мекота, на който малко жени бяха в състояние да устоят — имам задължения, които изискват незабавното ми заминаване за града.
Осъзнала невъзможността си да се противопоставя, когато чарът на този мъж влезеше в действие, Лиз не се подмами от убийствено привлекателната му усмивка. Тя не бе забравила колко лесно с няколко целувки той бе преодолял съпротивата й на кораба и не възнамеряваше някога да си позволи да бъде така неподготвена.
— Вместо да ви карам да ме придружавате в Лондонската въртележка от непознати лица и обичаи, ще ви оставя тук, в Ашли Хол, с надеждата, че това ще ви осигури един период на адаптация към вашите нови отговорности и стил на живот.
Период на адаптация? Можеше да се закълне, че този период нямаше да свърши. Усмивката, с която Лиз му отвърна, бе ледена, а блясъкът в сините очи — заплашително дързък.
Разбунтуваното изражение на Елизабет затвърди решението на Грей. Тя не притежаваше нито опита за поведение в обществото, нито такта, необходими за домакинята на политик — черти просто вкоренени у Юфемия.
— Това не означава, че ще бъдете сама. Моята доведена племенница, Друзила, също ще остане.
— Дете? — запита раздразнено Лиз, като се зачуди дали се предполагаше, че това би трябвало да й донесе успокоение. По-скоро се потвърждаваше първоначалното й впечатление, че я наказват като в училище заради някакво провинение.