Като се наруга мислено за това, че не е предвидил тази противоположна на очакванията му реакция, Грей спокойно опроверга подозренията й:
— Дру скоро ще празнува осемнадесетгодишния си рожден ден.
Плътните ресници се спуснаха над тюркоазните очи. Новината, че бъдещата й другарка бе на осемнадесет, възбуди любопитството й. Практиката беше на седемнадесет младежите да излизат в обществото. Следователно племенницата на Грей е била дебютантка предната година. От това, че Дру оставаше в провинциалната къща на семейството, когато в същото време новият сезон се откриваше, ставаше ясно, че тя също бе наказана за неприемливо държание. За първи път, откакто бе стъпила на английска земя, Лиз потръпна в очакване. Тя не се стърпяваше да се запознае със своята съмишленичка в рамките на техния общ затвор, за да могат може би заедно да вдигнат бунт срещу веригите си.
Леката усмивка на прасковените устни и кимването на червената глава увеличи неловкостта на Грей. И все пак, каква пакост можеше да направи една чужденка в непозната страна, за да застраши ревниво пазената репутация на него и на семейството му? Това не успя да го успокои. На Грей не му се щеше да обмисля сериозно подобни възможности.
— Няма защо да се чувствате засегната от тези мерки — говореше бързо Грей, за да разсее тревогата си, защото се почувства гузен. Побърза да замени неприятното усещане с убеждението, че след като тя спокойно премисли нещата, ще бъде доволна от оставането в Ашли Хол. В края на краищата, само минути след подписването тя бе заявила, че предпочита дивата природа на Уайоминг. Така че със сигурност щеше да избере провинциалното имение пред градския живот и компанията на отблъснатия от нея съпруг. — Наистина смятам, че ако трябваше да избирате, вие бихте предпочели този дом с неговите относителни възможности за уединение пред лондонския живот, преизпълнен със задължения към обществото, разпределени по график.
Не забравила решението си да не се поддава нито за миг на неговите хитрини, Лиз не допусна привидната откровеност на думите му да разрушат нейната безмълвна защита.
— Ще бъдете допусната до моите конюшни. Вече съм дал инструкции на техния надзирател да ви осигурява каквото поискате — Грей с раздразнение откри, че дори и в собствените му уши думите му звучаха като лесно разобличим опит за подкуп. — Най-краткият път от къщата до конюшните е оттам — той кимна към френския прозорец на отсрещната стена, който тя бе взела за най-обикновен прозорец, стигащ до тавана.
Лиз не бе омилостивена. Предложението му да язди конете не означаваше нищо, след като, като негова дукеса, те и без това бяха и нейни. Убедена, че цялата му реч целеше да я примами да се превърне в дружелюбна провинциална съпруга, тя отприщи кипналия си гняв в необмислени думи.
— Така поне няма да сте тук, за да настоявате за изпълнението на това, както го нарекохте, „неприятно“ задължение да осигурим вашия наследник — Лиз стана и се изпъна, устните й се изкривиха в преувеличено отвращение. — Вашето име много подхожда на интригант като вас — нито черен, нито бял, нито студен, нито топъл, а само хладен.
— Хладен? Нямахме ли наскоро подобен разговор? И предния път твърдяхте, че съм студен.
Притиснат между яда си и нещо по-трудно за определяне, Грей се усмихна — бавна, чувствена и въздействаща усмивка, която секна дъха на противника му. Той стана и започна да се движи покрай писалището със застрашителната грация на пантера.
— Нима сте забравили как завърши вашето предизвикателство?
Грей живо си представи тяхната физическа схватка, как тя бе загубила, отдавайки мекотата си на него, като му поднесе главозамайващото прасковено вино на устните си. Но най-вече си спомняше неистовата страст на Дивия й вик. Въпреки че трябваше да тръгне незабавно, искаше да го чуе отново.
Лиз схвана, че бе направила грешка. Грешка, която го наведе на мисълта, че тя сама се предлага за плячка на пантерата. Ужасяващото подозрение, че подсъзнателно бе искала точно това, я парализира и лиши от възможност да отстъпи назад, когато Грей приближаваше към нея с разтопен сребрист поглед, примамващ с обещания за непознати наслади.
— Може би просто сте искали да ме подмамите към повторна демонстрация на факта, че заключението ви е погрешно? Ммммм?
Гласът на Грей бе дълбок и плътен, когато той се спря пред буйната жена, която сега стоеше като вцепенена. С неподозирана нежност той прокара пръсти по страните и изящната й шия.
Напрежението и шокиращото прозрение така бяха изострили сетивата на Лиз, че необикновено лекият му допир предизвика у нея тръпка на удоволствие. После, все още на един дъх разстояние, Грей се наведе и докосна с кратки подмамващи целувки първо крайчеца на устните, после страните, клепачите, чувствителните вдлъбнатини под ушите.