— Елизабет… — Отпускайки ръце на лъскавата повърхнина на бюрото, Самуел направи пауза, за да прочисти гласа си, който очевидно се бе преуморил от няколкото думи, казани от него на вечеря.
Лиз се изпъна, застивайки в неудобно положение на тялото. С изключение на случаите, при които я представяше на някого, баща й никога не я наричаше Елизабет.
Усетил добре познатото упорство, което придаваше все по — твърдо изражение на долната част на лицето й, Самуел целенасочено обезоръжи дъщеря си с една малко тъжна и молеща усмивка.
— С голяма бързина се приближава краят на дните ми — Лиз отвори уста да отрече мрачното предсказание, но Самуел с трепереща ръка махна, за да предотврати нейните възражения. — Наближаването на неизбежния ми край ме направи по — чувствителен към неудържаните обещания, дадени от мен на смъртния одър на майката ти.
Несъзнателно Лиз бавно се отпусна назад, притискайки се в дебелата тапицерия на креслото, сякаш някак си можеше да избегне това, което се страхуваше, че ще последва.
— Знаеш, че съм се заклел да те видя образована не по-зле от другите, които встъпват в обществото.
— И ти си успял, татко, успял си. Наистина, аз превъзхождах съученичките си в училището за млади момичета на мис Браун. Знаеш, че бях тяхната най-добра ученичка във всичко — от езиците до ездата.
Треперещата ръка отново отклони протестите й.
— Наистина беше. Но това беше само едно от двете обещания, които дадох тогава.
Гъстите кехлибарени мигли се спуснаха на златистите й страни. Никога не бяха говорили за това, но тя знаеше от Марни. Знаеше.
— Обещах на майка ти да видя дъщеря ни добре уредена и, въпреки че според теб, за да удържим на дадената дума, е достатъчно да се грижиш за Дабъл Ейч, това не е така. Не, тъкмо това обещание не съм изпълнил, защото майката ти ме помоли и аз й се заклех да те видя добре задомена.
Лиз отвори очи и започна толкова силно да клати глава, че модно прибраната й прическа бе застрашена от разваляне.
— Преди няколко дни — безмилостно продължи Самуел, а гласът му подозрително се засилваше — аз и негова светлост подписахме официални документи, които се касаят за бъдещето ти.
Тюркоазни пламъчета проблеснаха и Лиз рязко се изправи.
— Няма да се омъжа за него! Нито ти, нито той можете да ме накарате да кажа думите, които ще направят това!
Грейсън бе достатъчно добре възпитан, за да стои до този момент като безмълвен свидетел на нарастващите разногласия между баща и дъщеря, но това вече бе обида, която той не можеше да пренебрегне. Имаше достатъчно жени от благороден произход, и с далеч по-голяма красота, в неговата собствена страна, които с радост биха приели честта, която тази американка грубо презря.
— Така да бъде — дукът се изправи и от височината на внушителния си ръст погледна ледено надолу към неблагосклонната годеница. — Договорът е анулиран.
Лиз отвърна на смразяващия му поглед с друг, така огнен, че бе в състояние да го изпепели.
Тогава, преди някой да успее да каже или да направи още нещо, крехкото напрежение от тяхното сблъскване бе разпръснато от пронизителен вик на болка, последван от звук от трошене. Те се обърнаха по посока на звуците.
Здраво хванал се за гърдите, Самуел Хюс агонизираше върху парченца от глинени съдове, откъснати папратови листа и върху раздробения на части плетен стол и прекатурената стойка за цветя.
Глава втора
Церемонията приключи и за първи път откакто преподобният Джей Ел Филипс бе започнал, Лиз вдигна поглед от мястото, където баща й лежеше неподвижно след преживяния удар и изглеждаше така сякаш щеше да се задуши под натрупаните върху него множество одеяла. Дукът с леденото изражение, сега вече — какъв ужас! — неин съпруг, се стараеше да не изглежда по-доволен от нея самата.
Като се вгледа в прекрасните очи на своята съпруга, Грей призна пред себе си колко се различаваше тя от жената, която си бе представял; бе пълната противоположност на първата му съпруга — Камелия, бледа и крехка, както подсказваше и името й. Споменът за бялата кожа и удивително златистата коса хвърли сянка от болка по студеното му изражение.
Лиз забеляза това и съвършено изваяните вежди се срещнаха и набърчиха позлатеното от слънцето чело. Макар и висока на ръст, сега, когато бе застанала до непроницаемия дук и когато той леко я привлече към себе си, тя сякаш изчезваше в могъщата му прегръдка. Въпреки предварителните инструкции на преподобния отец, тя бе неподготвена за целувката му. Цялото й същество се преобърна, когато устните му срещнаха нейните и се притиснаха. Как бе възможно този толкова студен мъж да запали така устните и? Демон! Прекалено красивият дук бе наистина опасен!