Грей се залюля от вкуса на необиграната, но напълно неподправена страст на странната хубавица, докато за Лиз преживяването бе разстройващо противоречиво. Собствената й реакция й се струваше чужда и както сама се увери, крайно неприятна. Тя решително се овладя с помощта на отрезвяващата мисъл за баща си и потискащото съзнание за задължението си към него, което решително проваляше собствените й планове за бъдещето. През изтеклите няколко решаващи часа, от момента на отказа й до този момент, грубо се бяха намесили в сценария, който тя предвиждаше за собствения си живот и го бяха обърнали с главата надолу.
Стоически стискайки все още парещите си устни, Лиз си припомни, че тя би дала много повече от обич към болния си баща.
„Слава богу, свърши се.“ Самуел отхвърли от себе си тежките одеяла, скочи от леглото и съблече пижамата си, под която бе напълно облечен.
— Когато проклетата снежна буря забави Лиз, се страхувах, че всичко е загубено, но ние успяхме. Нали, Грейсън? — гърленият му глас в никакъв случай не изглеждаше сподавен заради кърпата, която плътно опасваше гърлото и част от лицето му.
Лиз премигна шокирана при вида на „болния“ си баща, който изведнъж прояви завидно здраве и заизбърсва болестната си бледнина. Пудра? Бяла пудра! Тя бе повярвала! Повярвала на този грим, с който на сцената създаваха илюзия за реалност. Трик, който всяка жена, полагаща грижи за постигане на изключително важния ефект на млечнобялата кожа, би разобличила на секундата.
Грей бе не по-малко изненадан; би могъл да намери невероятната сцена за забавна, ако самият той не се бе почувствал изигран. Стискайки юмруци, Лиз се обърна към единственият мъж на света, на когото бе имала пълно доверие.
— Ти се подигра с мен! — Сините очи засвяткаха от ярост. — Собственият ми баща ме накара да изглеждам като глупачка! Глупачка и още нещо, което презирам дори повече — съпруга.
— Хайде Лизи, агънцето ми — Самуел отмахна мръсната кърпа и протегна ръце към раменете на дъщеря си. — Знаеш, че никога не бих направил нещо, което би било лошо за теб. Никога. Просто съм ти намерил съпруг, какъвто твоите съученички биха били безумно щастливи да спечелят.
Грей се почувства отвратен, когато думите на Самуел потънаха в тишината. Въпреки, че те може би изразяваха добри намерения и нищо повече, той бе неволен съучастник в нелепа постановка. Нещо повече, не му харесваше да присъства при разгорещените пререкания между баща и дъщеря. Тези американци нямаха никакво чувство за благоприличие, никакви задръжки, които можеха да предотвратят излагането на личните им недоразумения на показ пред преподобния отец и още по-лошо, пред двамата прислужници, които просто попиваха прибързано разменените между тях думи.
С ъгълчето на окото си Лиз забеляза гримасата на дука и се досети за причината й. Тя ни най-малко не съжаляваше за това. Би била безкрайно доволна, ако можеше целият свят да разбере, че тази женитба е един фарс. Лиз се освободи от прегръдката на баща си.
— В такъв случай е трябвало да запознаеш бившите ми съученички с него! — Гневният й поглед смрази ръцете, които отново се протягаха към нея. — Ти ме предаде! Възползва се от моята загриженост, от най-нежните чувства, на които съм способна, за да ме подмамиш към тази… тази женитба. Отне ми всичко, което обичах, всичко — от Дабъл Ейч до бащата, за когото смятах, че ме обича достатъчно, за да се съобразява с моето желание за независим живот в Уайоминг.
Лицето на Самуел побеля, този път без помощта на пудра.
— Лизи, аз наистина те обичам. Обичам те толкова много, че направих всичко това заради теб — гласът му трепереше умоляващо. — А и не съм ти взел ранчото. Наистина, според условията на брачния договор, Дабъл Ейч преминава изключително в твои ръце. Това е моят сватбен подарък за теб.
— Така ли? Че за какво може да ми е Дабъл Ейч сега, когато според сделката, която си сключил, аз ще бъда далеч от родното си място… и от ранчото си.
Ако не бяха строгите обществени правила, които никой джентълмен не би пренебрегнал, дори и да не му се налагаше (по политически причини) да бди за неопетнената си репутация. Грей би бил повече от склонен да позволи на младоженката да отиде в нецивилизованото си ранчо в Уайоминг. Тя очевидно предпочиташе неговите пущинаци пред положението, към което много жени от неговата аристократична английска среда се стремяха, положение, което явно тя не бе способна да оцени. Добрите маниери му бяха наложили въздържането от по-раншно намесване в разногласието между неговите домакини, но всяко нещо си има граници, а в случая те бяха преминати.