— Мис Джоунс — Грей се обърна към млада прислужница с изцъклени очи, която стоеше, зашеметена от вълнение, — бихте ли се погрижили жена ми да бъде облечена за заминаването ни след час?
Лиз видя как мис Сара Джоунс се изпъна и неохотно сведе любопитните си очи, като се поклони почтително. Почти виждаше какви връзки се осъществяват в механизма на този, макар и млад, мозък изцяло посветен на клюката. Бе сигурна, че вече е свързала тази неочаквана измама с причината за подозрителната болест на Марни и отказа й да присъства като свидетел на всичко това. Устните на Лиз се свиха в гримаса на отвращение. Знаеше, че верният Дейвис никога няма да повтори пред никого подробностите от разгорещения спор между баща и дъщеря, но Сара щеше да го направи. Лиз тръгна надолу по коридора като знаеше, че сега, както вървеше след нея Сара, без съмнение мислено изгаряше от нетърпение да привлече вниманието на онези от долния етаж с пикантната случка.
Когато Сара влезе, Лиз затръшна вратата с крак. Ожесточеното покушение срещу вратата, незаслужила с нищо подобно отношение, не помогна… но й олекна!
— Роклята ви за път е изпрана и ширитите й са зашити там, където се бяха разкъсали.
Лиз погледна към леглото, от което Сара взе роклята, носена от нея във влака на път за насам. Нейният тъмнозелен цвят бе така практичен, както и скромният й модел. Но вместо да изрази одобрение, както обикновено, когато Лиз я взе, за да я огледа, ръцете й трепереха. Онзи изблик на гняв, от който й бе олекнало, бе изплашил Сара.
— Прощавай за избухването ми, Сара — Лиз сви извинително рамене. — Страхувам се, че перспективата за предстоящото неочаквано заминаване ме изнерви повече, отколкото ми се ще да призная.
Лиз изведнъж осъзна, че казаното разкрива прекалено много и веднага заговори отново, опитвайки се със закъснение да ограничи обхвата на догадките на момичето.
— Никога не съм се качвала на кораб — да не говорим за огромен метален трансатлантик.
Като потисна все още незатихналото си раздразнение, Лиз отправи към любопитната прислужничка една подкупваща усмивка.
— За мен идеята, че нещо, изработено от толкова желязо, в действителност не потъва, е против всякаква логика.
Сара кимна в знак на съгласие. Не че имаше и най-далечната възможност да провери тази теория. Нетърпелива да приключи със задълженията си, за да разнесе клюката долу, Сара сложи настрана зелената рокля и побърза да помогне на Елизабет да свали сватбената рокля и да се облече за първата част от дългото си пътуване.
Докато Сара сгъваше вече забравената дреха в един куфар, Лиз отново прехапа долната си устна. Смътните очертания на масивен океански лайнер застрашително изпълниха съзнанието й. След не повече от час, тя и онзи опасен, демонично красив дук щяха да са на борда на едно чудовище, задвижвано от пара, което ги чакаше на пристанището, за да ги пренесе през Атлантика.
— Елизабет, готова ли сте?
Лиз се втренчи с ужас в свързващата врата между нейната и неговата каюта. Два часа след напускането на пристанището и ето че вече звъняха за вечеря.
Готова? Не! Не бе готова!
— Един мо… ох!… — тя не успя да довърши, тъй като се блъсна в едно бюро, за щастие добре закрепено за пода.
Океанът нощем бе неспокоен и това отвратително постоянно клатушкане от една страна на друга превръщаше и едно най-просто обличане в предизвикателство по-голямо и от яздене на най-опърничавия жребец от конюшнята на Дабъл Ейч. При това свалянето на практичните дрехи за пътуване бе само един от подвизите, които изискваха от нея. Като се държеше за бюрото, тя се опита да заговори отново. Този път успя да процеди един отговор на въпроса на своя мъчител, докато същевременно се измъкна от зелената рокля.
— Ще бъда готова след един момент.
Във всеки случай крайно скромните й дрехи, шити за една по-ранна възраст, бяха без многобройни волани, и без множество редички от малки копченца, които украсяваха облеклата на модните жени. Лиз предпочиташе удобството на своите дрехи. Като остави току-що съблечената рокля в краката си, докато здраво се държеше с една ръка за ръба на бюрото, с другата измъкна още една момичешка рокля.
— Мога ли да ви предложа помощта си при закопчаването на роклята?
Тъй като имаше значителен опит с подобни, често мъчителни за изпълнение задачи, Грей с основание предположи, че може да помогне, и направи предложението си без задни мисли.
Лиз не вярваше, че е способен да прояви такъв алтруизъм, и странно как вратата не се подпали под нейния гневен поглед.