— Не, не можете!
Как смееше той? След като откри, че за тях бе резервиран апартамент с две отделни спални, Лиз бе убедена, че успешно е избегнала първото препятствие. Откритието, че дукът е достатъчно чувствителен, за да не я вкарва насилствено в плашещи я интимности, за първи път бе омекотило отношението й към младоженеца. И сега това „мило“ предложение да изпълни една толкова лична услуга отново я настрои срещу него.
— Аз просто предложих услугите си — лекият смях, който съпътстваше това изявление още повече увеличи гнева й, — тъй като зная, че не сте прислужничка на дама, за да вършите това сама.
Хуморът бе единствената надежда на Грей да се справи със ситуацията. И въпреки, че Елизабет едва ли повярва на това, не само тя бе недоволна от положението, до което бяха доведени и двамата.
Съпругата му в никакъв случай не бе онази, за която Грей си бе представял, че ще се ожени и щеше да е необходимо време и внимателен подход, за да свикне с тази мисъл. Въпреки това обаче, не можеше да отрече пред себе си, че физически Елизабет съвсем не бе непривлекателна — просто не бе подходяща за дукеса. Не само заради пиперливия си език и предизвикателното си поведение, но също и защото бе мислил да си избере жена, която не би представлявала заплаха за емоционалното му равновесие. Грей бе преживял достатъчно радости от любовта и болка от загубата. Търсеше спокоен живот, незастрашен от нито едно от двете нежелани чувства, които със сигурност довеждаха до разочарование или до красивата илюзия за щастие, неизбежно опровергавана от истинската реалност.
Докато от едната страна на свързващата врата Грей размишляваше върху бъдещето на тяхната връзка, от другата Лиз излезе от кръга на падналата рокля, за да се облегне на стената. Като ругаеше на ум, тя напъха неколцината копчета в съответните им илици. Тъкмо в това време вторият и последен звънец за вечеря би; тя отвори вратата — съвсем не навреме. Една наистина голяма вълна наклони кораба. Лиз се озова в ръцете на съпруга си, който я държеше в здравата си прегръдка, като се мъчеше да запази равновесието и на двамата.
За да прикрие вълнението си от съприкосновението си с нейното повече от добре оформено тяло. Грей погледна неприязнено към фигурата, отново неподходящо облечена.
Лиз схвана неодобрението му толкова ясно, сякаш го бе изрекъл. Лицето й пламна наново и тя разгорещено започна да се защитава.
— Като тръгнах на изток, нямах никакво намерение да предприемам пътешествие по море, а камо ли да се женя за англичанин с вирнат нос.
Лицето на Грейс се вкамени, а в очите му заблестяха ледени висулки.
Лиз се засмя с горчиво задоволство. Студенината на дука я удовлетвори. Заслужаваше си целенасочено да поддържа леденото му отношение към себе си и да не допуска топлината на несъмнения му чар да проникне през защитната й стена, за която не бе сигурна, че ще устои на подобно нападение. Една решителна тръпка изкриви още повече усмивката на устните й. Ако даваше свобода на изблиците на нрава си, който толкова сигурно го отблъскваше, може би ще успее да постигне целта си.
— Освен това — пренебрежително добави Лиз, — съмнявам се, че ще ви харесат повече бричовете от еленова кожа, с които ходя из ранчото. Единствените дрехи, които притежавам, са, освен тази рокля, още два костюма за път и роклите, останали в Ню Йорк още от училищните ми години.
Това не бе истина, поне не цялата истина. Лиз имаше и известно количество селски дрехи в Дабъл Ейч, но това, което каза, със сигурност имаше по-голям ефект.
— Не мога да ти съчувствам, че след като ме измами да се омъжа за теб, като част от сделката, която си сключил заради богатството на баща ми, теб са те натресли с такова бреме, каквото представлявам за теб. — Тя махна с ръка. — А аз няма да се променя, за да стана по-приемлива в твоите очи.
— Преди да се срещнем снощи, ми внушиха, че вие приемате… и то на драго сърце мерките, които баща ви взема за вашето бъдеще.
— Ами! — Лиз изпухтя съвсем не като дама. — По-скоро бих се доверила на гърмяща змия, отколкото да вярвам на вашите приказки. Освен това, знаете как се чувствах преди церемонията днес сутринта.
— Да — светлината на газената лампа, закачена на стената, се разпръскваше над гладко вчесаната черна коса, когато Грей кимна утвърдително.
— Но аз също бях измамен от представлението на баща ви. Извърших нещо, което иначе никога не бих сторил. Това, че се ожених за Вас, независимо от факта, че неговото твърдение за вашето съгласие се оказа невярно, показва, че не съм мерзавец, който може да обърне гръб на болен човек и да остави дъщеря му сама на света.