— Виж — обади се той. — Ще отсъства само ден-два. Франческо е под ключ. Какво би могло да се случи за толкова кратко време?
Джовани сякаш се поуспокои донякъде. Очевидно беше обаче, че им предстои да обсъждат и други теми и присъствието на Ецио е нежелано.
— Върви да намериш майка си и сестра си — заръча Джовани. — Няма да е зле да пообщуваш и с останалите от семейството, не само с Федерико! И отдъхни! Ще ми трябваш и после!
И с едно махване на ръката отпрати сина си.
Ецио се заскита из къщата, кимайки за поздрав на прислужниците и на Джулио, понесъл забързано няколко свитъка с документи към банката, както обикновено, с вид на човек, зареян в списъка със задачи, кръжащи в ума му. Помаха на брат си, който продължаваше да се излежава в градината, ала не му се прииска да отиде при него. Освен това му бяха заръчали да прави компания на майка си и сестра си, а той знаеше, че не бива да нарушава волята на баща си, особено след днешния разговор.
Сестра му седеше сама на терасата, а в скута й лежеше забравена книга на Петрарка. Логично. Ецио знаеше, че е влюбена.
— Здравей, Клаудия — поздрави той.
— Здравей. Къде се губиш?
Ецио разпери ръце.
— Помагах на татко.
— Дочух и други неща — отвърна Клаудия, ала усмивката й беше мимолетна и механична.
— Къде е мама?
Клаудия въздъхна.
— Отиде при онзи млад художник, за когото всички говорят. Онзи, дето доскоро е чиракувал при Верокио.
— Тъй ли?
— Не забелязваш ли какво става в дома ти? Мама му поръча няколко платна. Смята, че след време инвестицията ще се възвърне.
— Типично за нея!
Клаудия не отговори, ала едва сега Ецио долови колко тъжна изглежда. Скръбта я състаряваше и тя изглеждаше по-възрастна от шестнайсетте си години.
— Какво има, sorellina4? — попита той и приседна върху каменната пейка до нея.
Тя въздъхна и го дари с печална усмивка.
— Дучо — рече накрая.
— Какво е направил?
Клаудия се просълзи.
— Разбрах, че ми изневерява.
Ецио се намръщи. Дучо на практика беше сгоден за сестра му и макар да не го бяха обявили публично…
— Кой ти каза? — обгърна я той през рамо.
— Другите момичета. — Тя изтри очи и го погледна. — Смятах ги за приятелки, ала ми се стори, че злорадстват.
Ецио стана гневно.
— Значи са истински харпии! Не са ти необходими!
— Но аз го обичах!
След кратко мълчание той попита:
— Сигурна ли си? Може би си се лъгала. Как се чувстваш сега?
— Искам да страда — със сухи очи отвърна Клаудия. — Дори и малко. Наистина ме нарани.
Ецио се взря в сестра си — в очите й искреше тъга, примесена с гняв. Сърцето му се вкамени.
— Смятам да му погостувам.
Дучо Довидзи не беше вкъщи, но икономът обясни на Ецио къде да го намери. Ецио заобиколи Понте Векио и пое на запад по южния бряг на Арно към църквата „Сан Джакопо Сопрано“. Наблизо имаше няколко уединени парка, където влюбените си уговаряха срещи. Кръвта на Ецио кипеше заради сестра му, но той се нуждаеше от по-сигурно доказателство за изневярата на Дучо от някаква си мълва. Замисли се, че може би скоро ще го открие.
И естествено, скоро зърна русия младеж, наконтен от глава до пети, седнал на пейка с изглед към реката и прегърнал през рамо непознато тъмнокосо момиче. Ецио предпазливо се прокрадна към тях.
— Красиво е, скъпи — каза момичето и протегна ръка напред.
Ецио забеляза на пръста й да проблясва диамант.
— Ти заслужаваш само най-доброто, любов моя — измърка Дучо, придърпа я към себе си и понечи да я целуне.
Момичето обаче го отблъсна.
— Не бързай толкова. Не можеш да ме купиш просто ей така. Виждаме се отскоро, а и разбрах, че си се врекъл на Клаудия Аудиторе.
Дучо се изплю.
— Разделихме се. Както и да е… татко казва, че заслужавам нещо по-добро от някаква си Аудиторе. — Той стисна бедрото й. — Теб например!
— Birbante!5 Да се поразходим.
— Хрумва ми нещо по-забавно — каза Дучо и пъхна ръка между краката й.
Ецио не издържа повече.
— Ей, lurdo porco6! — подвикна той.
Дучо се обърна стъписано и пусна момичето.
— Привет, приятелю мой — поздрави той, ала гласът му потреперваше притеснено. Какво ли беше видял Ецио? — Струва ми се, че не познаваш… братовчедка ми?