27.
Ецио отпусна ръка и книжката със сонети на Лоренцо се изплъзна от нея. Смъртта на Кристина още повече укрепи волята му да унищожи причинителя й. Неговият град бе страдал достатъчно под управлението на Савонарола и твърде много негови съграждани от всяка възможна сфера на живота бяха заробени от Монаха. Потъпкваха правата, изолираха в усамотение или изпращаха в изгнание всеки, осмелил се да се опълчи. Време беше да се действа.
— Прокудиха мнозина, които можеха да ни бъдат полезни — обясни Макиавели. — Но дори основните врагове на Савонарола извън града държава, имам предвид дука на Милано и нашия стар приятел Родриго, папа Александър VI, не съумяха да го елиминират.
— А какви са тези клади?
— Най-голямото безумие от всичко. Савонарола и сподвижниците му организират групи от свои поддръжници да обикалят от врата на врата и да изискват да им предадат всички предмети, които те смятат за съмнителни, дори козметика и огледала, да не говорим за картини, книги, заклеймени като неморални, всякакви игри, включително шах и за Бога, музикални инструменти… каквото се сетиш. Ако Монаха и последователите му решат, че нещо отклонява вниманието от религията, то отива на Пиаца дела Синьория, озовава се в „позорната“ купчина и изгаря на кладата. — Макиавели поклати глава. — Така Флоренция изгуби много от цената и много от красотата си.
— Но нима на града вече не му е дошло до гуша от това поведение?
Лицето на Макиавели грейна.
— Дошло му е, а това чувство е най-добрият ни съюзник. Според мен Савонарола е дълбоко убеден, че наближава денят на Страшния съд — единственият проблем е, че няма никакви признаци за това и дори горещите му последователи започват да губят вярата си. За беда не са малко влиятелните и властни хора, които го подкрепят безусловно. Ако можехме да ги отстраним…
Ецио се впусна трескаво да издирва и елиминира редица високопоставени поддръжници на Савонарола, хора от най-разнородни гилдии — бележит художник, стар войник, търговец, няколко свещеници, доктор, фермер и един-двама аристократи — до един прегърнали идеите, насадени от Монаха. Някои осъзнаваха безразсъдството на делата си, преди да умрат, други оставаха непоклатими в убежденията си. При изпълнението на тази неприятна задача самият Ецио нерядко се озоваваше в смъртна опасност. Но скоро слуховете започнаха да завладяват града — говореше се по късна доба, шепнеше се в долнопробните таверни и задните улички. Асасинът се завърна. Асасинът е тук, за да избави Флоренция…
На Ецио му се късаше сърцето да гледа родния град, града на семейството му, на всичко, което бе наследил, поруган от омразата и безумието на религиозния фанатизъм. Той упражняваше смъртоносния си занаят със свито сърце, като леденостуден вятър, прочистващ опропастения град от онези, които бяха отнели славата на Флоренция. Както винаги, той убиваше със състрадание, разбирайки, че няма друг път за отклонилите се толкова далеч от Бог. През тази мрачни дни той нито за миг не се отклони от дълга си към Кредото на асасина.
Постепенно духът на града се възвърна и Савонарола осъзна колко са намалели сподвижниците му. Макиавели, Лисицата и Паола помагаха на Ецио, като подготвяха бунта, подклаждан от бавния, но мощен процес на просветляване на масите.
Последната мишена на Ецио беше един заблуден свещеник, когото завари да проповядва пред църквата „Санто Спирито“.
— Граждани на Флоренция! Елате! Съберете се. Чуйте добре какво ви говоря. Краят наближава! Сега е моментът да се покаете! Да помолите за Божията милост. Слушайте думите ми, ако сами не можете да прозрете какво се случва. Знаците са навсякъде около нас: размирици, глад, болести, корупция! Това са предвестниците на мрака! Трябва да служим Богу непреклонно и всеотдайно, иначе те ще ни погълнат до един! — Той обходи тълпата с искрящия си поглед. — Виждам, че се съмнявате и ме вземате за луд. Ах… но не казаха ли римляните същото за Исус? Знайте, че аз също като вас бях несигурен, бях уплашен. Но това беше преди Савонарола да дойде при мен. Той ми разкри истината! Най-накрая очите ми прогледнаха. Затова стоя днес тук пред вас с надеждата да отворя и вашите очи! — Проповедникът спря, за да си поеме въздух. — Разберете, че сме пред бездна. От едната страна — славното, величаво Царство Божие. От другата — бездънна яма от отчаяние! Вече се полюлявате заплашително над ръба. Хора като Медичите и другите фамилии, които някога наричахте господари, търсеха земните блага и изгоди, те забравиха вярата си за сметка на материалните удоволствия и биха искали да видят как всички правите същото. — Той отново направи пауза, този път за повече драматизъм, и продължи: — Мъдрият ни пророк беше казал: „Единственото добро, което дължим на Платон и Аристотел, са многобройните аргументи, които можем да използваме срещу еретиците. Ала както те, така и другите философи сега са в ада“. Ако цените безсмъртните си души, ще се отвърнете от този недуховен път и ще прегърнете учението на нашия пророк Савонарола. Тогава ще осветите телата и душите си, ще откриете Славата Божия! И накрая ще станете онова, което е целял нашият Създател: верни и покорни слуги!