Тълпата обаче, и без това оредяла, започваше да губи интерес и последните хора вече се отдалечаваха. Ецио пристъпи напред и заговори на заблудения свещеник:
— Струва ми се — рече той, — че имаш собствени виждания.
Свещеникът се изсмя.
— Не всички от нас се нуждаеха от убеждаване или натиск, за да повярват. Аз вече вярвах. Всичко казано е истина!
— Нищо не е истина — отвърна Ецио. — А това, което аз знам, не ме улеснява. — Той измъкна ножа си и го заби в свещеника. — Requiescat in pace — промълви и преди да му обърне гръб, покри главата му с расото.
Пътят беше дълъг и тежък, но към края му самият Савонарола стана неволен съюзник на асасина, тъй като финансовата мощ на Флоренция се сриваше: Монаха презираше търговията и трупането на пари — двете неща, направили града толкова велик. И все пак денят на Страшния съд не дойде. Вместо това един либерален калугер от францисканския орден предизвика Савонарола да се подложи на огнено изпитание. Монаха отказа и авторитетът му понесе нов удар. До началото на май 1497 година много от младите жители на града излязоха на протест, който прерасна в бунт. Лека-полека започнаха да се отварят старите таверни, хората се върнаха към песните и танците, към хазарта и разгулния живот — всъщност заживяха весело. Предприемачите и банките заработиха отново, а заточениците започнаха да се завръщат в освободените от режима на Монаха квартали. Това не се случи за една нощ, но в края на краищата, почти година след бунта — защото Савонарола държеше здраво властта — крахът му вече изглеждаше неизбежен.
— Добре се справи, Ецио — похвали го Паола, докато с Лисицата и Макиавели чакаха пред портите на комплекса „Сан Марко“, заобиколени от огромна нетърпелива и буйна тълпа, насъбрала се от освободените райони.
— Благодаря ти. Но какво ще стане сега?
— Гледай — рече Макиавели.
Вратата се отвори със силен трясък над главите им и снажна фигура в черни одежди се появи на един от балконите. Монаха погледна тържествуващо към насъбралите се.
— Тишина! — заповяда той. — Искам тишина!
Стъписана, тълпата притихна.
— Защо сте тук? — запита Савонарола. — Защо ме притеснявате? Трябва да пречиствате домовете си!
Но тълпата изрева с неодобрение.
— От какво? — провикна се един мъж. — Вече всичко си ни отнел!
— Възпирам ръката си! — кресна в отговор Савонарола. — Но сега ще правите каквото ви наредя! Ще се подчините!
В този миг от полите си той извади Ябълката и я вдигна високо. Ецио видя, че единият пръст на ръката, с която я държи, липсва. Ябълката мигновено засия, а тълпата се отдръпна назад и зина. Но Макиавели, запазил спокойствие, зае позиция и без да трепне, хвърли кинжал, който се заби в предмишницата на Монаха. С вик на болка и ярост Савонарола изпусна Ябълката и тя падна от балкона върху навалицата.
— Неее! — провикна се той. Но изведнъж сякаш се смали — изглеждаше посрамен и жалък. На тълпата това й стигаше. Тя се втурна напред и атакува портите на „Сан Марко“.
— Бързо, Ецио — каза Лисицата. — Намери Ябълката. Не може да е далеч.