Ецио я виждаше да се търкаля незабелязвана от никого под краката на хората. Той се гмурна сред блъсканицата и получи няколко силни удара, но поне успя да я стигне. Бързо я скри на сигурно място в кесията на колана си. Портите на „Сан Марко“ вече бяха отворени — вероятно някои от братята вътре сметнаха дискретността за по-добрата страна на куража и предпочетоха да спасят църквата, манастира и собствената си кожа, прекланяйки се пред неизбежното. Сред тях не липсваха и такива, на които деспотизмът на Монаха беше дотегнал. Тълпата се втурна през портите и само няколко минути по-късно се появи отново, понесла ритащия и крещящ Савонарола върху раменете си.
— Отведете го в Палацо дела Синьория — разпореди Макиавели. — Нека там да го съдят!
— Идиоти! Богохулници! — крещеше Савонарола. — Бог е свидетел на това кощунство! Как смеете да се отнасяте така с Неговия пророк! — Гневните викове на тълпата донякъде го заглушиха, но посинял от бяс и уплаха, той не спираше, защото разбираше — макар да не използваше такива понятия — че това е последното хвърляне на заровете. — Еретици! Всички ще горите в ада заради това! Чувате ли ме? Да горите дано!
Ецио и другите асасини последваха тълпата, отнасяща Монаха, който продължаваше да бълва смесица от молби и заплахи:
— Божият меч ще падне върху земята бързо и неочаквано. Освободете ме, защото само аз мога да ви спася от гнева Му! Чеда мои, обърнете ми внимание, преди да е станало късно! Има едно-едничко истинско спасение, но вие загърбвате пътя към него заради материални облаги! Ако не се поклоните отново пред мен, цяла Флоренция ще усети Божия гняв — и ще падне също като Содом и Гомор, защото Той ще узнае низостта на предателството ви. Aiutami, Dio58! Десет хиляди Юди ме повалят!
Ецио беше достатъчно близо и чуваше как носещите Монаха хора говорят:
— Пфу, стига с твоите лъжи. От теб сме видели само нещастия! Бълваш само омраза още откакто пристигна тук!
— Бог може и да е в ума ти, братко — рече друг, — но е далеч от сърцето ти.
Приближаваха Пиаца дела Синьория. Множеството викаше триумфално.
— Достатъчно сме страдали! Отново ще бъдем свободни хора!
— Скоро в града ни ще се върне светлината на живота!
— Трябва да накажем предателя! Той е истинският еретик! Той изопачи Божиите слова, както му е угодно! — викаше една жена.
— Най-накрая скъсахме ярема на религиозната тирания — възкликна друг. — Сега Савонарола ще си получи наказанието.
— Истината свети в умовете ни, страха го няма! — подвикна трети. — Думите ти вече нищо не струват, Монахо!
— Представяше се за Негов пророк, но думите ти бяха мрачни и жестоки. Наричаше ни марионетки на дявола — а пък аз мисля, че истинската марионетка си ти!
Не се налагаше Ецио и приятелите му да се намесват повече — задействаната от тях машина щеше да свърши останалото. Водачите на града, бързащи не само да спасят собствената си кожа, но и да се докопат отново до властта, се изсипаха от сградата на Съвета, за да демонстрират подкрепата си. Издигнаха сцена и около три дървени кола върху нея струпаха огромна купчина подпалки и дърва. Завлякоха Савонарола и двамата му най-горещи поддръжници в сградата на градския съвет за кратък и яростен процес. Както той не беше проявил капка милост, така и за него нямаше да има прошка. Скоро подсъдимите се появиха оковани, изтикаха ги до стълбовете и ги завързаха за тях.
— О, Господи Боже мой, смили се над мен — стенеше умолително Савонарола. — Избави ме от прегръдката на Лукавия! Обграден съм от грешници, затова те призовавам за спасение.
— Ти искаше да изгориш мен! — злобно подвикна един човек. — Сега везните се обърнаха.
Екзекуторите набучиха факлите в дървата около коловете. Ецио наблюдаваше и си спомняше как преди години близките му намериха края си на същото това място.
— Infelix ego — молеше се Савонарола с мощен глас, изпълнен с болка под напора на разпалващия се огън. — Omnium auxilio destitutus59. Наруших законите на небето и земята. Накъде да се обърна? При кого да отида? Кой ще се смили над мен? Не смея към Небето да погледна, защото горко съм грешил пред него. Подслон не ще намеря на Земята, защото и за нея съм позор…
Ецио се приближи, доколкото бе възможно. „Въпреки цялата мъка, която ми причини, никой човек, дори и този, не заслужава да умре в такива болки“ — помисли си той. Извади заредената си pistola от кобура и я закрепи към механизма на дясната си ръка. В същия момент Савонарола го забеляза и впери поглед в него — донякъде уплашен, донякъде обнадежден.
59
Прочутите предсмъртни думи на Савонарола: „Нещастен аз, няма кого да помоля за помощ…“ (ит.). — Б.ред.