— Това си ти — рече той, надвиквайки се с рева на огъня, макар че двамата се разбраха почти безмълвно. — Знаех, че ще дойде този ден. Братко, моля те, прояви милостта, която аз не проявих към теб. Изоставих те на произвола на вълците и псетата.
Ецио вдигна ръка.
— Сбогом, padre — рече той и стреля. Движението на Ецио и гърмежът на пистолета останаха незабелязани сред суматохата и пращенето на огньовете. Главата на Савонарола се отпусна върху гърдите му. — Върви си сега в мир, за да те съди твоят Бог — прошепна Ецио. — Requiescat in pace.
Той хвърли поглед към двамата монаси — Доменико и Силвестро — но те вече бяха мъртви, а пръснатите им вътрешности цвърчаха върху огъня. Вонята на изгоряло месо изпълни ноздрите на всички наоколо. Тълпата започна да утихва. Не след дълго единствените шумове долитаха откъм пропукващите дърва, които довършваха делото си.
Ецио се отдалечи от кладите. Забеляза застаналите наблизо Макиавели, Паола и Лисицата да го наблюдават. Погледът му срещна очите на Николо, който му даде окуражителен знак. Ецио знаеше какво трябва да направи. Покатери се на платформата от противоположния на кладите край и всички погледи се вторачиха в него.
— Граждани на Флоренция! — изрече той с ясен глас. — Преди двайсет и две години бях застанал точно тук и гледах как умират скъпите ми хора, предадени от онези, които се представяха за приятели. Жаждата за отмъщение размъти ума ми. Щеше да ме изяде отвътре, ако не беше мъдростта на няколко непознати, които ме научиха да преодолявам инстинктите си. Те не проповядваха отговори, но ме напътстваха как да се уча от себе си. — Ецио видя, че към другарите му асасини се е присъединил Марио, който му се усмихна и вдигна ръка за поздрав. — Приятели мои — продължи той, — ние нямаме нужда някой да ни нарежда какво да правим. Нито Савонарола, нито фамилията Паци, нито дори Медичите. Ние сме свободни да следваме собствения си път. — Поспря за миг. — Има хора, които ни отнемат свободата, а мнозина от вас — мнозина от нас, уви — с готовност им я дават. Но в наша власт е да избираме — да избираме това, което смятаме за истинско — и тъкмо упражняването на тази власт ни прави хора. Няма книга или учител, който ще ни даде отговорите или ще ни покаже пътя. Ето защо избирайте сами пътя си! Не следвайте мен или някого другиго!
Усмихвайки се на себе си, той забеляза колко разтревожени изглеждат някои от членовете на градската управа. Може би човечеството никога нямаше да се промени, но от време на време все някой трябваше да го сръгва в ребрата. Той скочи долу, наметна качулката върху главата си и се отдалечи от площада, поемайки по улицата, успоредна на северната стена на Синьорията, по която вече два пъти бе минавал тържествено. После се изгуби от поглед.
И така, за Ецио започна последната дълга и тежка мисия в живота му преди финалната и неизбежна битка. Заедно с Макиавели той свика другарите си от Ордена на асасините от Флоренция и Венеция да пребродят надлъж и нашир целия Италиански полуостров, въоръжени с копия от картата на Джироламо, и педантично да съберат липсващите от Великия кодекс страници: да претърсят провинциите Пиемонте, Трент, Лигурия, Умбрия, Венето, Фриули, Ломбардия; Емилия-Романя, Марке, Тоскана, Лацио, Абруцо; Молиза, Апулия, Кампания и Базиликата; опасната Калабрия. Застояха се навярно твърде дълго в Капри и прекосиха Тиренско море чак до Земята на похитителите — Сардиния, както и нечестивата престъпна Сицилия. Посещаваха крале и ухажваха графове, сражаваха се с тамплиерите, изпратени със същата задача — но в края на краищата постигнаха успех.
Събраха се отново в Монтериджони. Бяха изтекли пет години, а Александър VI — Родриго Борджия — вече остарял, но все така могъщ — оставаше глава на Римокатолическата църква. Влиянието на тамплиерите, макар и намаляло, все още представляваше сериозна заплаха.
Чакаше ги още много работа.
28.
Една ранна утрин през август 1503 година Ецио, вече на четирийсет и четири, с прошарени слепоочия и все така тъмнокестенява брада, бе поканен от чичо си да се присъедини към него и останалите асасини, събрали се в кабинета му в замъка Монтериджони. С Паола, Макиавели и Лисицата бяха пристигнали и Теодора, Антонио и Бартоломео.
— Време е, Ецио — тържествено обяви Марио. — Ябълката е в ръцете ни и сега всички липсващи страници на Кодекса са събрани тук. Нека довършим онова, което ти и моят брат, твоят баща, започнахте преди толкова много време… Може би най-накрая ще разгадаем пророчеството, заложено в Кодекса, и веднъж завинаги ще пречупим несломимата сила на тамплиерите.