— Тогава, чичо, трябва да се заемем с откриването на Гробницата. Събраните отново страници би трябвало да ни отведат при нея.
Марио обърна библиотеката и разкри стената, върху която висяха окачени пергаментите от Кодекса — всички до един. Близо до тях върху пиедестал лежеше Ябълката.
— Ето как страниците се свързват една с друга — подхвана Марио, докато всички изучаваха сложните плетеници. — Сякаш показват един свят, но свят, по-голям от онзи, който познаваме, с континенти на изток и юг, които не са ни известни. Все пак съм убеден, че те съществуват.
— Има и други елементи — изтъкна Макиавели. — Тук, отляво, се виждат очертанията на нещо, което може да бъде единствено жезъл, а защо не и папският жезъл. Вдясно е изобразена ясно Ябълката. В средата на страниците се виждат дванайсет точки, образуващи фигура, чийто смисъл за момента остава загадка.
Докато Макиавели говореше, Ябълката започна да сияе по своя воля и накрая блесна ослепително, като освети страниците от Кодекса и сякаш ги обгърна. После възвърна обичайния си неутрален вид.
— Защо направи това точно в този момент? — попита Ецио, пожелавайки си Леонардо да беше там и да обясни мистерията или поне отчасти да я разгадае. Опитваше се да си спомни какво беше казал приятелят му за уникалните характеристики на тази любопитна машина, макар че самият Ецио не можеше да я определи така — приличаше колкото на механизъм, толкова и на нещо живо. Но някакъв инстинкт му диктуваше да й се доверява.
— Още една загадка за разкриване — обади се Лисицата.
— Как е възможна тази карта? — попита Паола. — Неоткрити континенти!
— Или пък континенти, очакващи да бъдат открити отново — предположи Ецио с тон, който издаваше възхищение.
— Как е възможно това? — рече Теодора.
Макиавели отвърна:
— Сигурно отговорът се крие в Гробницата.
— Можем ли веднага да видим къде се намира? — предложи вечно прагматичният Антонио.
— Да погледнем — подкани ги Ецио, изучавайки Кодекса. — Ако свържем тези точки с черти — и той го направи, — те се пресичат, вижте! На едно и също място. — Отстъпи назад. — Не! Не може да бъде! Гробницата! Изглежда Гробницата се намира в Рим! — Той обходи с поглед насъбралите се и те прочетоха следващата му мисъл.
— Това обяснява защо Родриго толкова държеше да стане папа — обади се Марио. — Управлява Светия престол единайсет години, но все още няма с какво да изкара наяве най-мрачната му тайна, макар със сигурност да знае, че се намира на точното място.
— Разбира се! — възкликна Макиавели. — Трябва донякъде да му се възхищавате. Не само е успял да открие Гробницата, но и жезълът е в ръцете му, след като стана папа!
— Жезълът ли? — попита Теодора.
Марио рече:
— В Кодекса са споменати две „части от Рая“ — с други думи, два ключа — не може да означава друго. Единият — и той извърна очи към нея — е Ябълката.
— А другият е папският жезъл — извика Ецио, осъзнал връзката. — Папският жезъл е втората „частица от Рая“!
— Точно така — потвърди Макиавели.
— Боже мой, ти си прав! — обади се Марио. Внезапно лицето му помръкна. — От години, от десетки години търсим тези отговори.
— И сега ги получихме — добави Паола.
— Но сигурно Испанеца също е наясно — вметна Антонио. — Не сме убедени, че няма копия на Кодекса. Не можем да сме сигурни, че дори при непълна колекция той не разполага с достатъчно информация, за да… — той остави недовършено изречението си. — Обаче ако успее, ако намери начин да влезе в Гробницата… — гласът му секна — съдържанието й ще омаловажи ролята на Ябълката.
— Два ключа — напомни им Марио. — За отварянето на гробницата са необходими два ключа.
— Но ние не можем да поемаме рискове — настоя Ецио. — Трябва да стигна на кон до Рим веднага и да открия Гробницата! — Никой не възрази. Ецио ги погледна един по един. — Но какво ще правите вие?
Бартоломео, който до момента беше стоял мълчаливо, сега проговори без обичайната си уклончивост:
— Аз ще направя това, в което съм най-добър — ще създам неприятности във Вечния град. Малко смут, нещо за отвличане на вниманието — за да действаш безпрепятствено.