— Всички ще се погрижим да разчистим, доколкото можем пътя ти, друже — добави Макиавели.
— Само ми кажи, когато си готов, nipote, и всички ще застанем зад теб — рече Марио. — Tutti per uno е uno per tutti60!
— Grazie, amici — благодари Ецио. — Знам, че ще бъдете до мен. Но нека аз да нося бремето на последната мисия — самотната риба може да се изплъзне от мрежата, която улавя целия пасаж. Тамплиерите ще бъдат нащрек.
Те се приготвиха бързо и малко след средата на месеца, понесъл скъпоценната Ябълка, Ецио пристигна с лодка по река Тибър на пристана близо до замъка Сан Анджело в Рим. Беше взел всички мерки, но по силата на някакво дяволско проклятие или благодарение на наблюдателността на плъпналите навсякъде шпиони на Родриго, пристигането му не мина незабелязано и той се срещна лице в лице с взвод от стражи на Борджия при портите на пристана. Трябваше да се пребори да стигне до Пасето ди Борго — 600-метровия проход, свързващ замъка с Ватикана. Разбирайки, че времето работи срещу него и хората му, след като Родриго вече е научил за появата му, Ецио прецени, че единственият му изход е бързата и точна атака. Той скочи като рис върху покривалото на волска каруца, превозваща варели от пристанището и качвайки се на най-високия варел, се метна върху един стърчащ прът от скелето. Стражите зяпаха с отворени усти как асасинът полита от скелето с развяващо се отзад наметало. Извадил камата си, той повали сержанта на Борджия от седлото му на земята. Цялата маневра бе осъществена толкова бързо, че останалите пазачи не смогнаха дори да извадят мечове. Без да поглежда назад, Ецио се спусна през прохода така светкавично, че униформените на Борджия не успяха да го погнат.
Когато стигна целта си, той откри, че портата е твърде ниска и тясна за ездач, затова слезе и продължи навътре пеша, отстранявайки двамата пазачи с един удар на остриетата си. Въпреки напредващите години тренираше още по-усърдно и сега беше в отлична форма — на върха на ордена си, Върховен асасин.
Преминал през портата, той се озова в тесен двор. На другия край имаше още една порта. На пръв поглед изглеждаше неохраняема, но щом Ецио се приближи към лоста, с който предположи, че се отваря, от бойните кули горе се разнесе вик:
— Спрете нарушителя! — Поглеждайки назад, той видя как вратата, през която бе влязъл, се затваря зад него. Беше залостен в кутия без изход!
Ецио се хвърли към лоста за вътрешната порта, докато стрелците, кръжащи над него, се приготвяха да открият огън. Успя да се провре през нея точно когато стрелите затракаха по каменната земя зад него.
Вече се намираше във вътрешността на Ватикана. Придвижвайки се тихо като котка през лабиринтите и потъвайки в сенките при най-малкото съмнение, че пазачите минават наблизо, тъй като не можеше да си позволи издайнически сблъсък, най-накрая се озова в обширната галерия на Сикстинската капела.
Шедьовърът на Бачо Понтели, построен за някогашния враг на асасините Папа Сикст IV и завършен преди двайсет години, се извисяваше около и над него, а многобройните свещи едва разсейваха мрака. Ецио разпозна стенописи на Гирландайо, Ботичели, Перуджино и Росели, но огромният купол на тавана все още не беше изрисуван.
Беше влязъл през прозорец от рисувано стъкло в процес на реставрация и сега се подпря върху вътрешна амбразура, обърната към просторната зала. Под него, облечен в тържествените златни одежди, Александър VI провеждаше литургия, четейки от Евангелието на Йоана.
— In principio erat Ver bum, et Verbum erat apud Deum, et Deus erat Verbum. Hoc erat in principio apud Deum. Omnia per ipsum fact sunt, et sine ipso factum est nihil quid factum est… *. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе. Имаше един човек, пратен от Бога, името му Йоан; той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него. Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината. Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. А на всички ония, които Го приеха, на вярващите в Неговото име, даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха. И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца61.
Ецио изчака службата да приключи и паството да се разотиде, оставяйки папата сам с кардиналите и помощник-свещениците. Знаеше ли Испанеца, че той е там? Планираше ли да се изправи срещу него по някакъв начин? Ецио нямаше представа, но виждаше златната възможност да отърве света от най-страховития тамплиер. Той се стегна и се хвърли напред и надолу. Приземи се с перфектен скок близо до папата, изправи се незабавно, преди той или неговите помощници да успеят да реагират или да извикат, и заби наточеното си острие дълбоко в издутото тяло на Александър. Папата се свлече безмълвно на земята в краката му и застина.