Ецио се изправи запъхтян.
— Мислех… мислех, че съм се издигнал над тези неща. Мислех, че мога да надмогна жаждата за отмъщение. Но не мога. Аз съм просто човек. Твърде дълго чаках, твърде много изгубих… а ти си гнойна язва в този свят, която трябва да бъде изрязана за доброто на всички. Requiescat in pace, sfortunato62.
Той се обърна и понечи да тръгне, когато се случи нещо необичайно. Ръката на Испанеца стисна жезъла. В този миг той засвети с ярка бяла светлина, а цялата галерия на капелата сякаш се завихри. Студените кобалтови очи на Родриго Борджия внезапно се отвориха.
— Все още не съм напълно готов да почивам в мир, жалка твар такава — рече той. Проблесна силна светлина и присъстващите свещеници и кардинали, наред с останалите членове на паството, се строполиха на земята и завиха от болка. Причудливи лъчи прозрачна светлина, стелещи се като дим, бликнаха от телата им и се понесоха към сияещия жезъл на папата, който вече се беше изправил на крака и го стискаше в стоманена хватка.
Ецио се втурна към него, но Испанеца кресна:
— Не, недей, асасине! — Размаха жезъла към него. Той издаваше странен пукот, като светкавица. Ецио усети как прелита през параклиса над телата на пъшкащите и гърчещи се свещеници и люде. Родриго Борджия удари рязко жезъла в пода пред олтара и през него — както и през папата — нахлу още енергия, почерпена от безжизнените им тела.
Ецио се окопити и отново се изправи срещу смъртния си враг.
— Ти си демон! — изкрещя Родриго. — Как понасяш такава болка? — Тогава погледна надолу и видя, че кесията на кръста на Ецио, в която все още се намираше Ябълката, свети ярко.
— Разбирам! — рече Родриго. В очите му проблясваха пламъчета. — Ябълката е у теб! Колко удобно! Дай ми я веднага!
— Vai a farti fottere63!
Родриго се изсмя.
— Каква вулгарност! Но той винаги се бори докрай! Точно като баща си! Радвай се тогава, чедо мое, защото скоро ще го видиш!
Той отново размаха жезъла и куката на върха му се стовари върху белега на гърба на лявата длан на Ецио. През вените му премина болезнена тръпка и той залитна, но не падна.
— Ще ми я дадеш — изрева Родриго, настъпвайки напред.
Ецио мислеше трескаво. Знаеше каква сила притежава Ябълката и трябваше да поеме риска веднага или да умре.
— Както желаеш — отвърна той.
Извади Ябълката от кесията си и я протегна напред. Тя блестеше толкова силно, че целият висок параклис се освети като от ярко слънце, а щом мъждивата светлина от свещите отново изпълни пространството, Родриго видя пред себе си осмина Ециовци.
Но не се разколеба.
— Тя може да прави твои копия! — възкликна той. — Колко впечатляващо! Трудно е да се прецени кой е истинският и кой лъжовен — но не е чак толкова сложно. Не си въобразявай, че този скалъпен фокус ще те спаси! Размисли добре!
Родриго размаха жезъла към имагинерните фигури и всеки път, щом удареше някоя, тя изчезваше в облаче дим. Призраците на Ецио подкачаха, дразнеха и се мятаха върху вече разтревожения Родриго, но само отклоняваха вниманието му. Единствено истинският успяваше да нанася удари — но те бяха нищожни докосвания — могъщият жезъл не позволяваше на Ецио да се добере достатъчно близо до свирепия папа. Усети обаче, че битката изцежда силите на Родриго. Докато унищожи седемте призрака, отблъскващият владика се измори и остана без дъх. Лудостта дарява тялото с неподозирана енергия, но въпреки вдъхнатите от жезъла сили Родриго си оставаше дебелак на седемдесет и две години, страдащ от сифилис. Ецио прибра Ябълката обратно в кесията си.
Запъхтян след битката с фантомите, папата се свлече на колене. Ецио, също останал без дъх, понеже призраците му бяха черпили от него енергия за представлението си, се изправи над него. Родриго вдигна поглед и стисна жезъла.
— Няма да ми го отнемеш — промълви той.
— Всичко свърши, Родриго. Сложи жезъла на земята и ще ти подаря бърза и милостива смърт.