— Колко щедро — присмя се Борджия. — Питам се дали щеше да бъдеш така великодушен, ако нещата не бяха в твоя полза?
Събирайки всичките си сили, папата рязко се изправи на крака, като едновременно тропна с долния край на жезъла по пода. В оскъдната светлина наоколо свещениците и миряните простенаха отново и от жезъла изскочи нова енергия, която се стовари върху Ецио като чук и го вдигна във въздуха.
— Това харесва ли ти за начало? — каза папата с дяволита усмивка.
Тръгна към останалия без дъх асасин. Той понечи да вдигне Ябълката отново, но закъсня. Родриго премаза ръката му с ботуша си и Ябълката се изтърколи настрани. Борджия се наведе да я вдигне.
— Най-после — каза той с усмивка. — А сега да си оправим сметките с теб!
Той вдигна Ябълката високо и тя засия гибелно. Ецио приличаше на замръзнал, окован — не можеше да помръдне. Папата се надвеси над него разгневен, но чертите му се отпуснаха, щом забеляза колко безпомощен е врагът му. Той изтегли къс меч изпод робата си и целейки се в поваления противник, нарочно го прониза косо със съжалителен, примесен с презрение поглед.
Но болката от раната сякаш намали силата на Ябълката. Ецио лежеше проснат, ала наблюдаваше с размътен от болката мозък как Родриго, мислейки, че е в безопасност, се обръща с гръб и поглежда фреската на Ботичели „Изкушението на Христа“. Приближи се и вдигна жезъла. От него се изля космическа енергия и обгърна фреската, част от която се сви на руло и откри тайна врата, през която папата влезе, хвърляйки един последен триумфален поглед върху поваления враг. Ецио гледаше безпомощно как вратата се затваря зад него и преди отново да изгуби съзнание, успя само да запомни разположението й.
Съвзе се не след дълго, но свещите вече бяха изгорели ниско, а свещениците и паството — изчезнали. Осъзна, че макар да лежи в локва от собствената си кръв, раната от Родриго не е засегнала жизнен орган. Стана неуверено, подпирайки се на стената, и задиша дълбоко и ритмично, докато главата му се избистри. Успя да стегне раната с парчета плат, които откъсна от ризата си. Подготви оръжията от Кодекса — двуострата кама на лявата китка, отровното острие — на дясната — и се доближи до фреската на Ботичели.
Спомни си, че вратата се крие във фигурата отдясно — жена, носеща наръч дърва за жертвоприношение. Пристъпвайки напред, той разгледа картината подробно, докато забеляза едва видимите очертания. След това огледа внимателно детайлите от изображението от двете страни на жената. До краката й имаше фигура на дете с протегната дясна ръка. Във връхчетата на пръстите на тази ръка бе прикрито копчето, с което се отваряше вратата. Тя се открехна, Ецио се промъкна през нея и не се изненада, когато тя незабавно се захлопна зад гърба му. Така или иначе нямаше да мисли за връщане точно сега.
Озова се в нещо подобно на коридор в катакомба, тръгна предпазливо напред и скоро вместо груби стени и кален под забеляза изгладен камък и мраморни плочки, достойни за царски дворец. Стените сияеха с бледа неестествена светлина.
Макар и изнемощял от раната, Ецио се насили да продължи, запленен и по-скоро възхитен, отколкото уплашен, въпреки че постоянно беше нащрек, защото Борджия също бе минал оттук.
Най-накрая коридорът стигна до огромна стая. Стените бяха гладки като стъкло и излъчваха същата дъгоцветна светлина, която бе виждал и по-рано, само че по-силна. В средата на стаята имаше пиедестал, а върху него в явно предвидени за целта поставки лежаха Ябълката и Жезълът.
Задната стена на стаята беше пробита на равномерни разстояния, а пред нея стоеше Испанеца и отчаяно натискаше и я мушкаше, без да забележи пристигането на Ецио.
— Отвори се, дявол те взел, отваряй се! — безпомощно и яростно крещеше той.
Ецио пристъпи напред.
— Всичко свърши, Родриго — рече той. — Откажи се. Вече няма смисъл.
Борджия се извърна, за да го погледне.
— Край на номерата — каза Ецио, извади камите си и ги хвърли на земята. — Край на древните артефакти. Край на оръжията. Сега… нека видим от какво си направен, vecchio64.
По унилото и разкривено лице на Родриго бавно плъзна усмивка.
— Добре, щом искаш да си играем така.
Той смъкна тежкото си връхно наметало и остана по туника и чорапи. Над дебелото му, но набито и мощно тяло проблясваха светкавици — благодарение на силата на Жезъла. Той пристъпи напред и нанесе първия удар: жесток юмрук по челюстта на Ецио, който се замая.