— Е, какво да ти кажа, Виери. При последната ни среща сестра ти Виола остана доволна от мен!
Ецио Аудиторе се ухили широко на противника си и със задоволство чу как приятелите му се разсмяха дружно и заприветстваха остроумието му.
Разбра обаче, че е прекалил. Виери бе почервенял от гняв.
— Чух достатъчно, нещастно гаменче! Да проверим дали се биеш тъй добре, както дърдориш! — Той погледна към придружителите си, вдигна сабята си и изкрещя: — Убийте тези копелета!
Тутакси нов камък изсвистя във въздуха. Този път обаче не беше хвърлен в знак на предизвикателство. Той прасна силно Ецио по челото и от разкъсаната кожа рукна кръв. Младежът залитна леко назад, когато дъжд от камъни полетя от ръцете на помагачите на Виери. Неговите приятели едва смогнаха да се прегрупират, преди бандата на Паци да прекоси моста и да се нахвърли върху тях. Изведнъж се оказаха въвлечени в толкова близък и така светкавичен бой, че не им остана време да извадят мечовете и камите. Затова противниците се нахвърлиха един срещу друг с юмруци.
Битката беше тежка и жестока — болезнени звуци на трошащи се кости следваха всеки безпощаден ритник или кроше. Известно време сражението се развиваше с променлив успех. После Ецио различи — макар струящата от челото кръв да замъгляваше зрението му — че двамина от най-смелите му приятели отстъпват и рухват под напора на главорезите на Паци. Виери се ухили, приближи към Ецио и изстреля нов тежък камък към главата му. Ецио се просна на колене и камъкът профуча над него. Без малко да го улучи обаче, а и групата му вече губеше дух. Преди да се изправи на крака, той все пак успя да измъкне камата си, да я размаха диво напосоки и да прониже бедрото на здравеняк от шайката на Паци, който се бе спуснал към него с извадени кама и меч. Камата на Ецио се плъзна през плата и се вряза в тъканите и сухожилията. Здравенякът нададе писък на агония и се строполи. Изпусна оръжията си и закри с две ръце раната, от която бликаше кръв.
Ецио се олюля мъчително и се огледа. Шайката на Паци ги беше обградила и бе изтикала хората му към стената на църквата. Той усети, че краката му възвръщат силата си, и се втурна към тях. Приведе се, за да избегне покосяващото острие на меча на поредния главорез на Паци, прасна с юмрук брадясалата му челюст и с доволство проследи как от устата на нападателя му се разхвърчаха зъби, докато се свличаше на колене, зашеметен от удара. Ецио подвикна окуражително на приятелите си, ала всъщност вече обмисляше как възможно най-достойно да бие отбой. В този момент нейде иззад бандата на Паци долетя силен, жизнерадостен и много познат глас:
— Привет, братле! Какво, по дяволите, правиш? — надвика шума на битката новодошлият.
Сърцето на Ецио подскочи облекчено и той успя да отвърне задъхано:
— Здрасти, Федерико! Откъде се появи? Мислех, че както обикновено обикаляш по покривите.
— Глупости! Усетих, че си намислил нещо, и реших да проверя дали малкият ми брат най-сетне се е научил да се грижи за себе си. Ала още един-два урока май няма да са ти излишни!
Федерико Аудиторе — няколко години по-голям от Ецио и първороден син, беше огромен мъж с огромен апетит — за алкохол, любов и битки. Той се включи в борбата още преди да се доизкаже. Блъсна една в друга главите на двамина от шайката на Паци, а кракът му перна челюстта на трети, докато — сякаш неуязвим за мелето наоколо — си проправяше път през вкопчените тела, за да застане до брат си. Окуражени, сподвижниците на Ецио удвоиха усилия. Кликата на Паци се разколеба. Неколцина пристанищни хамали се бяха събрали и наблюдаваха зрелището от безопасно разстояние. В полумрака Паци ги помисли за подкрепление на Аудиторе. Този факт, както и бойните викове и юмруците на Федерико, свистящи в синхрон с ръцете на бързо схващащия Ецио, го паникьосаха.
Виери де Паци извиси гневен и изтощен глас над околната дандания:
— Оттеглете се! — нареди той на мъжете си.
Улови погледа на Ецио, избълва някаква нечута заплаха и пое в мрака към отсрещната страна на Понте Векио, последван от онези свои привърженици, които още можеха да се държат на крака, и сподирян яростно от триумфиращите приятели на Ецио.
Той самият понечи също да се втурне след тях, ала месестата ръка на брат му го възпря.
— Почакай малко! — рече Федерико.
— Какво искаш да кажеш? Нали ги принудихме да си плюят на петите!
— Спри! — намръщи се Федерико и леко докосна раната върху челото на Ецио.