Тежките думи жегнаха Ецио, но задачата не му се стори особено трудна, стига наистина да не се набива в очи. Ала да заблуди зоркия поглед на Паола се оказа по-сложно, отколкото предполагаше. Блъскаше се тромаво в някого или се препъваше, а момичетата или прислужниците от избраната група се разбягваха, излагайки го на показ. Градината беше приятна — слънчева и потънала в зеленина, в клоните на декоративните дървета чуруликаха птички, — ала въображението на Ецио я рисуваше като лабиринт от враждебни улици, където всеки минувач е потенциален неприятел. И на всяка крачка се сблъскваше с неумолимите забележки на Паола.
— Внимавай! — предупреждаваше го тя. — Не се движи толкова самонадеяно. Покажи уважение към момичетата ми! Пристъпвай по-кротко, когато си край тях! Как смяташ да се слееш с хората, като ги разблъскваш насам-натам? О, Ецио! Очаквах да се представиш по-добре!
Най-сетне, на третия ден хапливите забележки намаляха, а на сутринта на четвъртия той успя да мине току под носа на Паола, без да привлече вниманието й. Всъщност след петнайсетминутно мълчание тя извика:
— Добре, Ецио, предавам се! Къде си?
Доволен от себе си, той се подаде измежду група момичета — истинско копие на един от младите прислужници. Паола се усмихна и запляска. Останалите се присъединиха към овациите.
Уроците обаче не приключиха дотук.
— След като се научи да се сливаш с множеството — рече му Паола на другата сутрин, — ще ти покажа как да използваш придобитите умения, за да крадеш.
Ецио се стъписа, но Паола му обясни:
— Незаменим метод за оцеляване, който все някога ще ти потрябва. Без пари човек е безпомощен, а навярно невинаги ще ти се удава да ги печелиш с честен труд. Сигурна съм, че никога не би отнел от човек, който не може да си позволи да губи, или от приятел. Представи си това умение като острието на джобно ножче, което рядко ти е потребно, но е полезно да го притежаваш.
Да се научи да пребърква джобове се оказа още по-трудно. Прокрадваше се успешно до момичето, но щом ръката му се плъзнеше към кесията на колана й, тя се развикваше и побягваше. Когато за пръв път смогна да отмъкне няколко монети, той застина възторжено за миг, но тутакси върху рамото му се стовари тежка длан. „Ti arresto!“ — рече ухилено прислужникът, който играеше ролята на градски стражар. Паола не се усмихна.
— Откраднеш ли, Ецио — каза тя, — не бива да се мотаеш на мястото.
Той обаче схващаше все по-бързо и започваше да разбира колко необходими ще му бъдат тези умения, за да изпълни успешно мисията си. Щом успя да обере успешно десет момичета подред — последните пет, без Паола изобщо да забележи — тя обяви, че обучението му е към своя край.
— Връщайте се на работа, момичета! Времето за игрички свърши.
— Наистина ли? — замърмориха недоволно момичетата, сбогувайки се с Ецио. — Той е толкова сладък, толкова невинен изглежда…
Ала Паола беше непреклонна. Закрачи до него из градината. Както винаги, Ецио не сваляше ръка от чантата си.
— Научи се как да достигнеш врага — рече Паола, — ала трябва да ти намерим подходящо оръжие. Нещо по-незабележимо от меч.
— И какво би ме посъветвала?
— Е, ти вече знаеш отговора!
Тя размаха пред лицето му пречупеното острие и кожената гривна, които Ецио бе открил в сандъка на баща си и които уж лежаха на сигурно място в кожената чанта. Той я отвори и шокирано затършува в нея. Наистина бяха изчезнали.
— Паола! Как, по дяволите…
Тя се засмя.
— … ги взех? Приложих същите умения, на които те научих. Но остана още един урок. Вече можеш успешно да изпразваш джобове, ала трябва да бъдеш нащрек, за да не те изненада някой, ловък като теб!
Ецио изгледа мрачно счупеното острие, което Паола му върна заедно с кожената гривна.
— Има и някакъв механизъм към тях. Ала и трите са негодни.
— О! — възкликна Паола. — Вярно. Но ми се струва, че вече познаваш месер Леонардо?
— Да Винчи? Наскоро се запознахме. — Той млъкна, докато изтика от съзнанието си мъчителния спомен. — Но как може художник да ми помогне?
— Той е много повече от художник. Занеси му всичко и ще се убедиш.
Ецио съзря смисъл в предложението й и кимна в знак на съгласие.
— Може ли да ти задам още един въпрос, преди да тръгна?