Тя извъртя очи. „По дяволите — помисли си Ецио, — никак не я изненадвам“.
— Няма да ти потрябва — отсече девойката.
И се отдалечи. Отначало той не помръдна, вперил поглед в нея. После се втурна да я догони.
— Чакай! — викна, щом я настигна, задъхан, сякаш е пробягал километри. — Не бях подготвен. Исках да бъда очарователен! И любезен. И остроумен! Няма ли да ми дадеш втори шанс?
Тя го изгледа, без да забавя крачка. Все пак се усмихна леко. Ецио изпадна в отчаяние, ала Федерико го наблюдаваше и му подвикна тихо:
— Не се отказвай! Видях, че ти се усмихна. Ще те запомни.
Ецио посъбра кураж и тръгна след нея — дискретно, да не го забележи. На няколко пъти му се наложи да притичва зад сергиите или — когато тя напусна площада — да се крие във входовете, ала успя да я последва чак до семейното й имение, където негов стар познайник й препречи пътя. Ецио отстъпи назад.
Кристина гневно впи очи в мъжа.
— Вече ти казах, Виери, че не се интересувам от теб! Пусни ме да мина!
Скрит от погледите им, Ецио тихо пое дъх. Виери де Паци! Разбира се!
— Ала аз съм заинтригуван, signorina. Много — рече Виери.
— Тогава се нареди на опашката.
Тя се опита да го заобиколи, ала той застана пред нея.
— Не възнамерявам, amore mio. Реших, че ми е писнало да чакам да разтвориш крака по своя воля.
Той я стисна грубо за ръката, придърпа я към себе си и насила я прегърна.
— Май не схващаш посланието — обади се изневиделица Ецио, пристъпи напред и впери поглед във Виери.
— А! Кутрето на Аудиторе! Нещастно псе! Как, по дяволите, се озова тук? Мътните да те вземат!
— Buon’giorno и на теб, Виери. Съжалявам за вмешателството, ала останах с впечатление, че определено разваляш настроението на младата дама.
— О, нима? Извини ме, скъпа. Налага се да изкормя това парвеню.
Виери блъсна Кристина настрани и стрелна десния си юмрук към Ецио. Младежът го парира ловко и отскочи встрани, като го препъна и понесен от инерцията на атаката си, той се пльосна на земята.
— Стига ли ти толкова, приятелче? — подигравателно попита Ецио.
Виери обаче скочи на крака и се спусна към него, размахал яростно юмруци. Халоса силно Ецио по челюстта, ала той избегна удара на левия му лакът и на свой ред нанесе две крошета — едно в стомаха и щом Виери се присви, друго — по брадата. Ецио се обърна към Кристина да се увери, че е добре. Зашеметеният Виери отстъпи, ала ръката му се спусна към камата. Кристина забеляза движението и неволно изкрещя тревожно, когато той насочи камата към гърба на Ецио. Предупреден от вика й обаче, младежът се извъртя светкавично, стисна Виери за китката и я изви. Камата падна на земята. Двамата се изправиха лице в лице, тежко задъхани.
— С това ли се изчерпват уменията ти? — изсъска Ецио.
— Затваряй си устата или ще те убия!
Ецио се разсмя.
— Защо ли не съм изненадан, че се натрапваш на красиво момиче, което очевидно те смята за купчина лайна. Също като баща ти, който се опитва да налага силом банкерските си интереси във Флоренция!
— Твоят баща, глупако, се нуждае от урок по скромност!
— Време е да спрете да ни хулите! Ала вие сте само големи усти без юмруци!
Устата на Виери кървеше силно. Той я избърса с ръкава си.
— Ще си платиш за това — ти и цялото ти котило! Не ще забравя това, Аудиторе!
Изплю се пред краката на Ецио, наведе се да вдигне камата, обърна се и побягна.
Ецио го проследи с поглед.
Припомняше си случката, застанал върху църковната кула, вгледан в дома на Кристина. Спомни си и въодушевлението, което изпита, когато се обърна отново към нея и зърна топлината в очите й, докато му благодареше.
— Добре ли сте, signorina? — попита той.
— Сега — да. Благодарение на теб. — Гласът й пресекна, все още треперлив от преживения ужас. — Поиска да узнаеш името ми — е, казвам се Кристина. Кристина Калфучи.
Ецио се поклони.
— Поласкан съм, госпожице Кристина. Ецио Аудиторе.
— Познаваш ли този човек?
— Виери? Пътищата ни се пресичат от време на време. Ала семействата ни никак не се обичат.
— Не искам да го виждам повече.
— Ако зависи от мен — няма да го видите.
Тя се усмихна свенливо и каза:
— Ецио, много съм ти задължена. Затова ще ти дам втори шанс след несполучливото начало!
Тя се засмя нежно, целуна го по бузата и изчезна в къщата.