Стефан Чурешки
Репресиите над Църквата през комунизма — опит за статистика
Настоящата статия е опит да бъде съставен списък на репресираните свещеници от началото на септември месец 1944 година до края на 40–те години на ХХ век, когато репресиите на тоталитаризма са били най-силни.1 Списъкът е нескромна претенция от страна на автора да бъде поставен въпросът за реабилитация на пострадалите духовници от страна на българската историография и оттам да се повдигне в обществото въпросът за канонизацията на православните духовници, пострадали през комунизма. Римокатолиците вече канонизираха своите светци и издадоха немалко книги за събитията след 1944 г., а протестантите ревниво пазят паметта за техните мъченици. Редно е и Българската Православна Църква да предприеме действия за запазване на обществената памет относно историята на комунизма в България. Руската православна църква също канонизира своите репресирани духовници след 1917 година и ако се съди по влиянието, което Руската Църква има над българската, то и в България в скоро време ще се предприемат действия по канонизацията на загинали свещеници и миряни. Затова издирването на данни за репресиите над духовнеството и Църквата тепърва предстои и настоящата статия един ден несъмнено ще бъде недостатъчна за да се установи истината около страшните събития от 40–те и 50–те години на ХХв.
Историята на Българската Православна Църква е много интересна и пълна със събития. Църквата от Възраждането до 1944 година е била пазител на националната идентичност и основен фактор в образованието на българите. Църквата е участвала сериозно във формирането на държавната идеология до налагането на комунизма в България. Затова съвсем естествено е, че идеологически обоснованите репресии след преврата от 09.09.1944 година ще бъдат отправени и срещу Църквата. И е факт, че саморазправите, отвличанията, побоищата, убийствата без съд и издевателствата над свещеници и деховници започнат веднага след като в страната се разнася вестта за преврата на 09.09.1944 г.2
Това явление се доказва от писмо с изходящ номер №1601 от Софийска света митрополия до министъра на Вътрешните работи. В писмото се казва следното:
„Господин министре,
Св.Софийска митрополия има сведения, че органите на ОФ в някои села са арестували и задържали енорийски свещеници от богодарованата ни епархия, които са били обвинени за противодържавна и фашистка дейност.
Смятаме за нужно да Ви припомним г-не министре, повеленията на Екзархийския устав, чл.чл.161, 162 и 163, според които духовните лица могат да бъдат задържани само от епархийска духовна власт и съдени с разрешение от Епархийския архиерей, обаче, те биват задържани на место съшо посочено от Епархийския архиерей и са на разположение на властите при поискване за следствие.
Съобщаваме Ви горното за да бъдат избегнати евентуални грешки и нежелани инциденти.
Ваш молитствувател
Софийски митрополит
Стефан“3
Ударите върху Църквата от страна на атеизма на комунистите обаче се провеждат в цялата страна, като основен критерий за „революционното възмездие“ е сътрудничеството със старата власт. Затова онези духовници, които са имали досег с върховете на обществото преди 09.09.1944 г. стават първи обект на репресии. Такъв е примерът със съдбата на архимандрит Ириней, протосингел на Софийската света митрополия.4
Данните в архивите макар и кратки разказват за много духовници, които са били обект н арепресии. Така например задържан от органите на властта е свещеник Страхил Сотиров Илиев от гр. Брезник, по-късно обявен за безследно изчезнал.5 Арестуван е и енорийският свещеник отец Георги Йорданов Кирилов, служащ в храм „Св. Дух“ в квартал Надежда на столицата.6
На 25.11.1944 г. по решение на местни активисти е убит без съд и присъда отец Лука Радев Юруков от гр. Панагюрище.7
През месец октомври 1944, без да се знае точната дата, от преминаващи ударни групи на новата власт в с. Негованци, Радомирско късно вечерта по обвинение във „фашизъм“ са убити и заровени в нивите край селото свещениците Йордан П. Иванов и Атанас Димитров.8
На 17.09.1944 г. 32–годишният протосингел на Видинска Св. Митрополия архимандрит Паладий е заловен от разгневени бивши партизани. Младият духовник е бит, измъчван нечовешки и накрая изгорен жив.9
Повече от 100 свещеника са съдени от Народния съд, част от които са осъдени задочно, защото вече са били убити или с неизвестна съдба. В архивите се споменават „13 ликвидирани“, т.е. с изпълнени присъди от трибуналите.10
1
Специална благодарност изказвам на режисъора Марин Градинаров от БНТ, с който имах удоволствието да работя върху документалната поредица „Път към Голгота“, разказваща за репресираните православни духовници след 1944 г. Както и на всички онези, които ми помагаха със знанията и анализите си по тази трудна тема. Техният принос е значителен и без него авторът нямаше да се справи с обема информация.
2
За отношенията между Църквата и комунистическата власт през началните години на социализма в България вж. книгата „Православието и комунизмът в България 1944–1960 г.“, С., 2004 с автор Стефан Чурешки
9
Сп.Възраждане, Пловдив, кн.2, 2001, с.12; В използваната от нас литература се включва и мащабният труд на свещ. Йордан Василев от храм „Св. Георги“ в град Пловдив, който труд е посветен на историята на Видинската епархия.