В отделни архивни единици съвсем кратко се споменава софийския свещеник Кирчев, ликвидиран без съд и присъда на 09.09.1944 г.11
На 22.09.1944 г. в местността „Сименов мост“ в дефилето на р. Вича, над гр. Кричим е разстрелян и после изгорен свещеник Стефан Попвасилев от гр. Перущица.12
Свещеник Петър поп Иванов в с. Саранци, Новоселско (дн. Елин Пелин) през месец септември 1944 г. е бил отвлечен и убит в околностите на селото въпреки напредналата си възраст — 72 години.13
На 18.09.1944 г. безследно изчезва свещеник Евстатий П. Витошки, предстоятел на храм „Св. Богородица“, старинен „Св. Николай Чудотворец“, изграден през XI-XII век и известен в България и чужбина като „Боянската черква“, паметник на културата и музей от световно значение.14
Нарочен за ликвидиране от партизаните и задържан в първите дни след 09.09.1944 г. е бил и епископ Партений, член на мистичното народностно общество „Бог и България“, арестуван след 09.09.1944 г., но успява да избяга от плена в Неврокоп и заминава в София, където екзарх Стефан I го укрива, назначавайки го на служба в митрополията.15
В списъка на репресираните духовници, жертва на саморазправите без съд и присъда могат да бъдат прибавени и:
Свещеник Петър Дивизиев от Разлог, жестоко убит след 1944 г., когато в Пиринския край са арестувани 45 свещеници.16
Свещеник Никола Пешев Миленков от с. Подгоре, Белоградчишко, осъден от Народния съд и обесен.17
С решение на Народния съд в гр. Оряхово от 15.02.1945 г. е осъден на смърт и разстрелян свещеник Цветан Поп Христов от с. Крушовица, Оряховско.18
Свещеник Борис Делев от с. Батак, Пещерско, намерен обесен в дома си на 21.02.1945 г.19
Свещеник Стефан Минков Тафров от с. Зелениково, Пловдивско20
Мъчени, убити и „ликвидирани“, по специфичната терминология на революционерите са и духовниците:
Иван Ангелов от гр. Ловеч, Васил Вълков от Горни Дъбник, Плевенско, Стефан поп Христов от с. Загорци, Новозагорско, Атанас Янев от с. Срем, Елховско, Николай Йотов от с. Долни Дъбник, Плевенско, Иван Ал. Камберов от с. Осоица, Новоселско, Борис Вълканов от Св. Кирилово, Старозагорско, Иван Н. Цанков с. Борисово, Поповско, Никола Т. Калайджиев от с. Опълченец, Чирпанско, Петър Киселов от с. Енчовци, Дряновско, Никола поп Тасев от с. Ново село, Казанлъшко, Андон В. Андонов от с. Брестово, Хасковско, Иван К. Попов от с. Мъдрец, Харманлийско, Иван В. Дреновски от с. Бресница, Белослатинско, Стефан Георгиев от с. Попица, Белослатинско, Димитър И. Петров от с. Златош, Кюстендилско, Василий Дочев от с. Саламаново, Шуменско, Христо Н. Стоименов от с. Рашка Гращица, Кюстендилско, Андрей И. Стаменов от с. Горна Малина, Новоселско, Съби Кривошиев от гр. Севлиево, Иван Ангелов Иванов от гр. Ловеч, Димитър Гогев Рублев от с. Жиленци, Кюстендилско, Кирил Минчев Димитров от с. Дебели Лак, Радомирско, Петър Ст. Киселков от гр. Трявна, Никола Вълков Георгиев от с. Верен, Чирпанско, йеромонах Кирил Григоров Дудевски, игумен на манастира в гр. Сопот.21
Най-известният пример за репресиран духовник е Неврокопският митрополит Борис, убит през 1948 година.22
От малкото публикации по въпроса за репресиите на тоталитарната власт над Църквата и от малкото данни, запазени в архивите на МВР и Държавния архив се вижда, че ударът върху Църквата е бил много силен. Какъв точно е бил той и докъде се простира мащабът на репресиите над духовенството ще бъде уточнено от следващи публикации.
13
Райкин, Спас, Проблеми пред българската емиграция в чужбина. Проблеми на Българската Православна Църква, С., 1993, с.22–23
14
Райкин, Спас, Цит.съч., с.22; Решението да се обяви Евстатий П. Витошки за безследно изчезнал и вероятно загинал през втората половина на м. септеври 1944 г. е взето от Софийски областен съд в разпоредително заседание от 5.12.1946 г.
16
Вж. Ангелов, Веселин, „Неврокопска Епархия при управлението на митрополит Борис (1935–1948)“, в. „Религия и Църква в България“, С., 1999, с.299
18
Мешкова, Поля, Шарланов, Диню, Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд, С., 1994, с.192–194